Пол (Павел) Николаевич Евдокимов е един от най-ярките православни богослови на наше-то време, опитал се да обедини в съвременната култура предаността към традицията с творческата свобода, смисъла на църковната тайна с пророческото разпознаване на духа на съвременната култура. Роден през 1901 г. в Санкт-Петербург в семейство на военни, той постъпва в кадетския корпус, а след това в Киевската духовна академия. Прогонен от революцията напуска Русия и емигрира първо в Истанбул, а после в Париж (1923), където завършва образованието си в Свято-Сергиевския православен институт. Участва активно в работата на Руското студентско християнско движение. Защитава докторски степени по богословие и философия – под ръководството на Сергий Булгаков и Николай Бердяев. Вместо извор на горчивина Пол Евдокимов приема своето изгнание като промислително изпитание насочващо го към неговата мисия. По време на Втората световна война Пол Евдокимов прекъсва академичните си занимания, за да вземе участие в Съпротивата. Основава междуконфесионалния благотворителен комитет за бежанците CIMADE (Comite Inter-Mouvements d'Accueil des Evacues). След края на войната той ръководи Центъра за настаняване на бежанци. През 1953 е поканен да преподава нравствено богословие в Богословския институт в Париж, а в 1960 г. – и в Католическия институт. Високата оценка на авторитета на Пол Евдокимов го нарежда сред официалните православни наблюдатели на Втория Ватикански събор. Сред широката дейност на Евдокимов трябва да се спомене, че той е един от организаторите на Световната федерация на православната младеж „Синдесмос” и за кратко неин председател. Умира на 16 септември 1970 г. в Париж.