Райнер Епелман (р. 1943 г.) е сред водещите фигури на източногерманската опозиция. Още в младежките си години се дистанцира от режима в ГДР. Заради „западната ориентация” на семейството си и отказа да членува в младежката комунистическа организация няма право да завърши гимназия и да следва архитектура. След издигането на Берлинската стена баща му остава в Западен Берлин, където работи, а майката с четирите деца живеят в Източен. Синът учи за зидар и работи осем години. Призован е в Народната армия, но отказва да носи оръжие. Изпратен е в строителните войски, но отказва да положи клетва пред ГДР и лежи 8 месеца в затвора. По-късно учи евангелистка теология и става пастор в Самарянската църква в квартал Фридрихсхайн, Източен Берлин. Не се подчинява на изискването дейността на Църквата да се ограничава до пастирската грижа и милосърдието. Участва в многобройни инициативи за разоръжаване и мир и се превръща в един от лидерите на движението за мир и човешки права в ГДР. Младежките богослужения и блус месите в неговата църква представляват нови форми на про-тест срещу режима. Заедно с комуниста дисидент Роберт Хавеман съчинява Берлинския апел, публикуван на 25 януари 1982 г., в който се призовават двете германски държави да започнат преговори за разоръжаване. След това Райнер Епелман е обявен от Щази за „враг на държавата No 1”. Арестуван е за кратко, Щази го следи неотлъчно, по дирите му са пуснати над 40 нещатни сътрудници. След 1990 г. открива, че в досието му фигурират планове на убийство чрез инсценировка на катастрофа. Държавна сигурност изправя Епелман пред избор: да напусне страната или да лежи в затвора. В досието му с дата април 1989 г. е записано: „Той заема позицията: „Остани в страната и се съпротивлявай всеки ден”. През октомври 1989 г. заедно с други представители на Църквата е сред създателите на партия „Демократичен пробив”, където работи и бъдещият канцлер Ангела Меркел. През април 1990 г. влиза в правителството на Лотар де Мезиер, първото демократич-но избрано правителство на ГДР, като министър на разоръжаването и отбраната. По същото време става и ръководител на „Демократичен пробив”, която се присъединява към Християндемократическия съюз. В обединена Германия Райнер Епелман е избран за член на Бундестагаот ХДС (1990–2005 г.). Двамата с пастор Маркус Мекел, също опо-зиционен водач в ГДР, един от основателите на Социалдемократическата партия в ГДР, а по-късно депутат в Бундестага, работят за осмислянето на миналото на ГДР. Райнер Епелман е председател на Анкетната комисия за преоценка на историята и последстви-ята от диктатурата на ГЕСП. През 1993 г. излиза автобиографичната му книга Чужденец в своя дом. Моят живот в другата Германия. Днес е почетен председател на Германската федерална фондация за преоценка на диктатурата на ГЕСП.