Татяна Горичева (1947г.) е руски философ и богослов. Завършва философския факултет на Ленинградския държавен универ-ситет. В средата на 70-те години задочно се запознава с М. Хайдегер, с когото поддържа кореспонденция. Преломно събитие в живота й става обръщането във вярата и приемането на християнството. През 1979г. участва в издаването на първото самиздатско женско списание Жената в Русия, в което се описва цинизмът на съветската система и се разказва за трудния живот на жената в съветското общество. В резултат на това през 1980г. е екстрадирана от Съветския съюз и заминава за ФРГ, а впоследствие се установява в Париж. На Запад печели световна известност благодарение на множеството си лекции и беседи в университети по целия свят, а също така и благодарение на активната си публицистична дейност. Основните теми, по които пише и дискутира, са анализ на съвременната култура и тенденциите в нея, прочит на съвременни западни философи и богослови през погледа на православния вярващ, темата за екологията и защитата на животните.Сред по-известните й книги са: Опасно е да се говори за Бога (1983), Силата на християнското безумие (1984), Дъщерите на Йов (1986), Неочаквана радост (1990) и др.