Тома от Аквино е средновековният мислител, осъществил най-всеобхватно грандиозния синтез между езическото философско наследство и християнската вяра. Воден от дълбокото си убеждение, че между вярата и разума не може да има принципно противопоставяне, той реализира световноисторическата задача за безконфликтното включване на проникващите в католическа Европа философски идеи в сградата на християнския светоглед.Тома е роден в края на 1224 или в началото на 1225 година в Рокасека, недалеч от Неапол. След обучение в манастира „Монте Касино” и в университета на Неапол встъпва в Доминиканския орден. от 1245 до 1252 година учи последователно в Париж и Кьолн при Алберт Велики. През следващите години преподава в Париж, а от 1257г. получава доминикан-ската катедра на Теологическия факултет. Между 1260 и 1269г. е преподавател в различни италиански градове, а след поредното пребиваване в Париж се установява в Неапол, където е натоварен да създаде доминиканска катедра към местния университет. Призован да вземе участие в събора в Лион, той се отправя към този град, но още в началото на пътуването си заболява и умира на 7 март 1274 година в цистерцианския манастир „Фуосанова”. Петдесет години по-късно е канонизиран от папа Йоан XXII, през шестнадесети век е обявен за учител на Католическата църква, а през 1879г. папа Лъв XIII обявява томизма за официална философия на католицизма.