Роден на 19 октомври 1605, сър Томас Браун умира 77 години по-късно, на 19 октомври 1682 г. Самият той дълго размишлявал над подобни съвпаде-ния. Професионален лекар и екстравагантен есеист, той е оставил малко на брой съчинения, сред които Religio Medici (1635), Писмо до приятел (1656), Градината на Кир (1658) и Hydriotaphia, Урнопогребение или Слово за намере-ните наскоро в Норфолк погребални урни (1658), неговия шедьовър. Славата му се дължи най-вече на органовото звучене на медитативната му проза, за което е бил чувствителен слухът на Колридж, Де Куинси, Мелвил. Вирджи-ния Уулф, не се бои, че „малцина харесват съчиненията на сър Томас Браун, защото харесващите ги са сол на земята“. Изтъканата от редки думи и диви цветя „благородна красота“ на Брауновия стил запленява Борхес, който посвещава живота на един от героите си на превеждането на пета глава от Урнопогребението, а междувременно сам публикува неин превод. Ерудит и събирач на старини, любител на всичко рядко в изкуството и природата, вярващ и скептик, търсач на знаците на невидимия в образите на видимия свят, Браун изглежда чудновата смесица между Бруно и Бъртън или Монтен и Джон Дън. Всъщност той е образец на бароковия религиозен човек, все още способен да разпознае и почита тайната, щастлив да отведе разума до точката, в която словото е мълчание. Урнопогребение е странно и страстно размишление за погребалните обичаи и тленните тела, заравянето и изравя-нето, знанието и забвението, суетата и паметта, славата и смъртта. Сър Томас Браун, със суровата мъдрост на Проповедника и ведрата надежда на християнина, води читателя през мрака и развалините на времето по пътя към вечността, докато го обгърне лъхът на другия живот в заключителните акорди на пета глава.