На 19 ноември 2009 г. белгийският политик Херман ван Ромпой (р. 1947) беше избран за първия председател на Европейския съвет след създаването на тази длъжност от Лисабонския договор. Израснал в семейството на професор по икономика, той завършва икономически науки в Католическия университет в Лувен (1971). Политическата му кариера е свързана с партията на фламандските християндемократи (Christen-Democratisch en Vlaams), която той оглавява в периода 1988–1993 г. Заемал е последователно важни постове в управлението на Белгия, като за осо-бено успешен се смята периодът 1993–1999, когато Херман ван Ромпой е вицепремиер и министър на финансите. Оглавеното от него на 28 декември 2008 г. правителството изведе страната от политическата криза, породена от сепаратистките настроения в предходното правителство на фламандеца Ив Льотерм. Ван Ромпой е политик интелектуалец, убеден европеец, католик, баща на четири деца, известен със страстта си към поезията хайку. Публикуваният тук текст е публична лекция, изнесена през декември 2009 г. в рамките на „Големите католически конферен-ции”, които се провеждат в Брюксел от 1931 г. Текстът се публикува със съкращения.