Чарлз Уилямс (1886 – 1945) е известен като писател, литературен критик, богослов, биографист, но преди всичко той е една твърде колоритна и нестандартна за оксфордското обкръжение фигура. Прекъснал образованието си поради финансови затруднения, той става носител на почетна магистратура поради своите блестящи и въодушевяващи лекционни курсове в Оксфорд. Макар официалната му професия да гравитира около подготовката на чужди текстове (той работи до края на живота си в Oxford University Press) – почитатели на неговия собствен творчески талант са Т. С. Елиът (написал предговор към „свръхестествения му трилър” Ева на Вси Светии), Дж. Честъртън и най-вече К. С. Луис. През последните години от живота си той е член на литературното общество на Инклингите заедно с Дж. Р. Р. Толкин, К. С. Луис, Оуен Барфийлд и др. Ч. Уилямс е убеден член на англиканската църква и християнските теми присъстват навсякъде в многобройните му творби. За най-успешни негови произведения често се приемат: от литературната му критика – The English Poetic Mind (1932), Reason and Beauty in the Poetic Mind (1933) и The Figure of Beatrice (1943); от поезията и драматургията: Taliessin through Logres (1938), The Region of the Summer Stars (1944) и Thomas Cranmer of Canterbury (пиеса за Кентърбърийския фестивал, 1936); богословските му работи: He Came Down from Heaven (1938) и The Descent of the Dove (1939); сред биографичните: Bacon (1933), James I (1934), Rochester (1935) и Queen Elizabeth (1936); и сред романите му: War in Heaven (1930), The Place of the Lion (1931), Many Dimensions(1931), Descent into Hell (1937) и All Hallows' Eve (1945)