Отец Шарл дьо Фуко (1858–1916) е роден в Страсбург. Потомък е на старата аристократична фамилия на виконтите Фуко дьо Пон-бриан, чийто девиз „Никога назад” води началото си още от кръстоносците. Останал рано сирак, той постепенно се отдалечава от религията и се посвещава на военната кариера. Води бурен, по сетнешните му признания, дори разпътен живот, изпълнен с удоволствия, опасности и премеждия. През 1883–1884 г. заедно с равина Мордохай Аби Серур осъществя-ва опасна проучвателна експедиция в Мароко, за чиито резултати е отличен със златния медал на Географското дружество в Париж. Пътуването в Мароко оказва силно влияние върху младия офицер, който споделя: „Гледката на тази вяра, на тези души, живеещи в постоянното присъствие на Бога, ми разкри нещо по-голямо и значимо, отколкото светските занимания”. Парижкият живот и светската слава го отегчават. В периода февруари-октомври 1886 г. започват неговите срещи с абат Ювлен, викарий на енорийската църква „Сен Огюстен” в Париж. Това се оказва и стъпката към второто откровение на вярата: „Още щом повярвах, че има Бог, разбрах, че не мога да постъпя другояче, освен да живея за Него. Моето религиозно призвание датира от същия час, от който и вярата ми: Бог е тъй велик. Има толкова голяма разлика между Бог и всичко, което не е Той”. Абат Ювлен го насърчава да се посвети на вярата, което Шарл Дьо Фуко решава да стори, след като публикува книгата си за Мароко и извърши поклонение в Светите земи.На 16 януари 1889 г. става послушник при трапистите в Ардеш — монаси от цистерцианския орден, особено стриктно съблюдаващи правилата на св. Бенедикт. Следва ново пътуване на Изток, този път като монах трапист в Сирия (1890–1896). Там на 2 февруари 1892 г. той дава монашеските си обети. През 1896–1897 г. учи теология в Рим, където скоро проличава склонността му към мисионерска дейност. В периода 1897–1900 г. пребивава в Палестина по стъпките на Христа, където живее като отшелник в една колиба, недалеч от Назарет. От този период датират най-многобройните му текстове и обширна кореспонденция с неговото семейство. През 1900 г. се завръща във Франция и е ръкоположен за свещеник. През октомври 1901 г. отец Дьо Фуко отново заминава на Изток, този път установявайки се в оазиса Бени-Абес, Западна Сахара. Бори се с робството на място и обмисля създаването на монашеска общност, която да разпространи християнството сред туарегите – номадски народ, разпръснат из Алжир, Мали, Либия и Нигер, който от векове обикаля с камилски кервани из Сахара. Туарегите, което на арабски означава „изоставени от Бога”, късно приемат исляма, те са моногамни, а жените им не забулват лицата си. По свидетелства на съвременници, те изпитват огромна почит към брат Шарл на Иисус, смятайки го за свят човек. Отец Шарл дьо Фуко ги учи, лекува и създава първия френско-туарегски речник. През 1909 г. той все пак успява да създаде на място монашеската общ-ност на „Братята и сестрите на Светото Сърце на Иисус”. През 1914 г. при новината за избухването на войната в Европа той пише на братовчедка си Мари дьо Бонди: „Моят дълг е да остана тук, за да помагам и внеса спокойствие сред населението”. На 1 декември 1916 г. укреплението, издигнато от отец Дьо Фуко за местните жители, е превзето от съседни враждебни племена и той намира там своята мъченическа смърт. Делото на отец Шарл дьо Фуко обаче пребъдва и след смъртта си той е смятан за един от най-значимите духовни автори на ХХ в. Днес „Духовното семейство на Шарл дьо Фуко” в света наброява 20 конгрегации с над 13000 последователи, както свидетелства сайтът на организацията (http://www.charlesdefoucauld.org), пазител на духовното наследство на своя патрон. На 13 ноември 2005 г. папа Бенедикт XVI провъзгласи отец дьо Фуко за „блажен”, съзирайки в неговия живот „покана за поемане по пътя на всеобщото братство”.