Юрген Хабермас (1929, Дюселдорф) е може би най-популярният жив европейски философ. Защитава дисертация през 1954 г. в Бон. Хабилитира се през 1961 г. в Марбург, получава извънредна професура в Хайделберг, а от 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в института „Йохан Волфганг Гьоте” във Франкфурт на Майн. След това заедно с К. Ф. фон Вайцзекер ръководи института „Макс Планк” в Щарнберг до Мюнхен. През 1983 г. се завръща във Франкфурт и до пенсионирането си през 1994 г. ръководи Катедрата по философия. Носител е на множество най-престижни награди. Автор е на около 40 монографии и сборници, сред които: Теория на комуникативното действие(1981), Философският дискурс на модерността (1985), Постме-тафизичното мислене (1988), Модерността – един незавършен проект (1990), Фактичност и валидност (1992), Бъдещето на човешката природа (2001