Ярослав Пеликан (Jaroslav Pelikan, 1923 – 2006 г.) е сред най-известните историци на християнството и на Средновековието през ХХ век. Роден е в САЩ като потомък на лутерански пастори от словашки произход. Той също е ръкоположен за лутерански пастор, но през 1998 г. заедно със съ-пругата си приема православието, като по собствените му думи това не е било „обръщане, а връщане, след като изчистих всички напластявания върху моята вяра и стигнах отново до православието, което винаги е било там”. Академичната му кариера е свързана с Университета в Йейл, където от 1962 г. преподава църковна история. Заема редица важни постове в американския интелектуален живот, включител-но и този на президент на Американската академия за наука и изкуство, редактор на Encyclopedia Britannica, основател на Съвета на учените към Библиотеката на Конгреса. Носител на почетни отличия от 42 университета по целия свят и на редица международни награди. Пеликан е автор на над 30 книги, най-важната от които е Християнската традиция: История на развитието на доктрината в пет тома (The Christian Tradition: A History of the Development of Doctrine,vol. 1-5, 1971 – 1989), както и на други монографии като Християнството и класическата култура (Christianity and Classical Culture. 1993), Иисус през веко-вете: Неговото място в историята на културата (Jesus Through the Centuries: His Place in the History of Culture, 1985); Мария през вековете. Нейното място в историята на културата (Mary Through the Centuries: Her Place in the History of Culture, 1996). През 2003 г. в сътрудничество с Валери Хочкинс издава сборника в три тома Символи и изповеди на вярата в християнската традиция (Creeds and Confessions of Faith in the Christian Tradition, 2003).