Бенедето Кроче (1866–1952) е най-значимият италиански философ на XX век. През 1883 г. оцелява по чудо при земетресение на о. Иския, в което загива цялото му семейство. Навършил пълнолетие, купува къщата на Джамбатиста Вико в Неапол и се посвещава изцяло на своето творчество. Основните му съчинения: Естетика (1902), Философия на практиката (1908) и особено Теория и история на историографията (1915), представят неговия философски метод като радикален историцизъм. След Първата световна война Кроче се превръща в символ на опозицията срещу фашисткия режим. Тогава в множество произведения, сред които Елементи на политиката (1925), История на Европа през ХIХ в.(1931), Етика и политика (1932), той излага основите на своята философия на свободата. В прочутото си есе Защо не можем да не се нарича-ме християни (1942) Кроче се обръща в края на жизнения и творческия си път към духовните начала на Европа – свободата и достойнството на личността и разбирането за историята като осъществяване на спасението и напредъка на човечеството – за да покаже, тъкмо той, светският либерален мислител, че те са плод на християнството: „най-великата революция”, която, и затова не можем да не се наричаме християни, „се случи в средоточието на душата: в съвестта".