Алексей С. Хомяков

Алексей Степанович Хомяков (1804 – 1860) е руски публицист, поет, драматург и мис-лител, един от идейните вдъхновители на славянофилството. Произхожда от стар и богат дворянски род. Разностранните му интереси впечатлявали неговите съв-ременници (философия, богословие, исто-рия, литература, икономически теории за земеделски реформи, медицински изслед-вания и създаване на лекарства, патен-товани в Англия технически изобретения, статии за лов и отглеждане на кучета и др.).Хомяков е първият светски мислител в православието, нагледно показал, че да-рът на учителството не е изключител-на привилегия на духовната йерархия и че богословието не е задължение единстве-но и само на професионалните академични преподаватели. В съчиненията си Хомяков говори за Църквата не отвън, от позици-ята на външен изследовател, а отвътре, изхождайки от своя духовен живот и опит в Църквата. Една от основните теми в съчиненията му е тази за съборността в Църквата, мислена като орга-нично съчетание на свободата и единството. Бердяев го нарича „първия свободен руски богослов”, който „разчистил пътя на свободната религи-озна философия от тинята на схоластическото богословие”. По един или друг начин с творчеството му са свързани всички по-известни руски мис-лители от XIX и началото на XX в. Вл. Соловьов го критикува за това, че говорейки за Западната църква, има предвид емпиричната, земна Църква с всичките  падения и провали, а Източната църква я мисли в категориите на идеалната, Небесна Църква.Страстен защитник на свободата в духовния живот и противник на вся-какви външни авторитети, Хомяков пише: „Но апостолите са допускали свободното изследване, дори са го вменявали в задължение; но светите отци чрез свободното изследване са защитавали истините на вярата; но свободното изследване, разбирано по един или друг начин, е единствено-то основание на истинската вяра... Всяка вяра, всяка осъзната вяра е акт на свобода и неизбежно произлиза от предварителното свободно изслед-ване”. И още: „Църквата не е авторитет, както не е авторитет Бог, не е авторитет и Христос; защото авторитетът е нещо външно по отно-шение на нас. Църквата не е авторитет, казвам аз, а истина, и в същото време живот на християнина, неговият най-съкровен живот”. Предлагаме на вниманието ви едно от най-известните съчинения на Ал. Хомяков, Църквата е една, оказало огромно въздействие върху основните богословски теми на XIX и XX в. По ирония на съдбата съчинението излиза първо на френски език в Париж (руското издание е забранено) и едва по-късно в Русия. Хомяков умира на 56-годишна възраст в с. Ивановско, до-като лекувал селяни по време на холерна епидемия с изобретено от него лекарство.