Емил Брунер

Емил Брунер е роден в близост до Цюрих през 1889 г. Учи висшето си образование в Цюрихския и Берлинския университет и получава докторската си степен в Цюрих с дисертация Символическият елемент в религиозното познание. След кратко служение като пастор в планинско селце той продължава образованието си в богословската семинария в Ню Йорк, където защитава втори докторат – Опит, познание и вяра. Следва книгата му Мистицизъм и Словото, която представлява критика на Шлайермахеровата либерална теология. Основната част от кариерата му на преподавател протича в Цюрихския университет (1924–1955), където преподава систематическо и практическо богословие. Той обаче е канен в качеството му на блестящ лектор от университетите из цяла Европа и САЩ и завършва кариерата си в Интернационалния християнски университет в Токио. Активен участник в множество богословски дебати, Емил Брунер бива определян като привърженик на неоортодоксалното направление в протестантската теологическа мисъл. Брунер е автор на множество монографии, тритомна догматика и сбор-ници с проповеди, сред които Божественият императив (1932), Истината като среща (1937), Откровение и разум: Християнската доктрина за вя-рата и познанието (1946); Скандалът на християнството (1951); Вечната надежда (1954). След края на Втората световна война (1947–1948) Брунер е поканен като лектор на Гифърдовите лекции в университета „Сент Андрюс”. Курсът му с название Християнство и Цивилизация включва два подтематични дяла– Основания и Специфични проблеми. Първата част, впоследствие отпечатана в книжно тяло, е и изданието, по което е осъществен преводът. Емил Брунер умира през 1966 г. след продължително боледуване.