Бернар от Клерво

Св. Бернар от Клерво (1090–1153) е цистерциански монах, един от най-видните представители на средновековната мистика и теология, Доктор на Католическата църква (1830 г.). Произхожда от благородническо семейство, роден е в замъка Фонтен, близо до Дижон. От най-ранна възраст проявява влечение към вярата и латинската словесност. Познава добре Библията, пише стихове, с лекота навлиза в тайните на тогавашния trivium (граматика, ретори-ка, диалектика). На седемнадесет години обявява, че се готви за поклонничество в Йерусалим, а всъщност се готви да даде монашеските обети. На двадесет години постъпва в абатството Сито, където скоро се откро-ява с подвижническия си начин на живот: той търси Христос по пътя на най-тежките умъртвления. Иска да следва буквално устава на св. Бенедикт– мълчание, труд, послушание, молитва, отказ от мирските страсти. През 1115 г. е изпратен начело на група от петнайсетина монаси да създаде нова обител на терен, преотстъпен от граф Юг дьо Шампан. Мястото е наречено clara vallis (светла долина), което скоро на френски започва да се нарича абатството Клерво. Бернар е утвърден за настоятел на абатството от Гийом от Шампо, епископ на Шалон и известен богослов. В това абатство той започва работа над коментарите върху Свещеното писание и Отците на Църквата. Абатството се превръща в мощен духовен притегателен център. Бернар обръща към вярата цялото си семейство– неговият баща и петимата му братя влизат в Клерво като монаси. Навсякъде се носи славата му на изключителен проповедник. Той яростно се бори с ересите и е един от най-отявлените противници на катарите. Инициатор е на осъждането на Пиер Абелар и Арно от Бреша на църковния събор през 1140 г. На 15 февруари 1145 г. конклавът избира кардинал Бернардо Паганели за папа под името Евгений III. Паганели е ученик на Бернар от Клерво и го смята за свой духовен наставник. Именно Бернар от Клерво е сред инициаторите на Втория кръстоно-сен поход (1147–1149 г.), той e, който слага кръста на шията на крал Луи VII в абатство-то във Везеле, насърчавайки го да освободи Гроба Господен от неверниците. Безспорен стожер на цистерцианската мистика, той е автор на множество поучения, морални трактати и коментари към Свещеното писание, сред които особено се откроява този над Песен на песните.