Тереза от Лизио

Провъзгласена за Доктор на Католическата църква през 1997 г. от папа Йоан Павел II и наричана „Доктор на любовта”, св. Тереза на Младенеца Исус и на Светия Образ (1873–1897) си остава десетилетия наред позната и обичана в християнския свят със своята духовна проза, известна най-вече като История на една душа. Книгата под редакцията на сестра й ́ – майка Агнес Исусова (Полин Мартен), излиза през 1898 г., има невероятен успех и милионни тиражи и тутакси е преведена на тридесет и пет езика. Така разказът за живота и смъртта на младата Терез Мартен, починала от туберкулоза като монахиня в Кармила в Лизио, се превръща в теология, наричана „малкия път”. По думите на св. Тереза този „малък път” предполага преди всичко да осъзнаеш своята дребнавост и нищож-ност, за да можеш да отдадеш пълното си доверие и любов на Бога. По време на Първата световна война мнозина, включително и от немска страна, се молят за нейно застъпничество, за да се сложи край на войната. През 1923 г. тя е беатифицирана, а през 1925 г. – канонизирана за светица. Оттогава интересът към нейното духовно наследство непрестанно нараства. 1700 църкви в света носят нейното име. През 1956 г., по искане на папа Пий XII, отец Франсоа дьо Сент-Мари публикува оригиналната, нередактирана версия на История на една душа под заглавието Автобиографични ръкописи, които пряко кореспондират с предложените тук фрагменти от Последни разговори – духовното завещание на Тереза от Лизио, записано от сестрите в Кармил, което показва как „страда, обича и умира една светица”.