„МЪЖ И ЖЕНА ГИ СЪТВОРИ“. ПО ПЪТЯ КЪМ ДИАЛОГА ПО ВЪПРОСА ЗА ТЕОРИЯТА ЗА ДЖЕНДЪРА В ОБРАЗОВАНИЕТО

година 2019 / брой 143, Конгрегация за католическото образование

Увод

1. Все по-ясно е, че днес сме изправени пред ситуация, която коректно може да бъде описана като образователна криза, особено в сферата на емоционалността и на сексуалността. На много места се планират и изпълняват учебни програми, които „претендират, че се придържат към неутрална концепция за личността и живота, но всъщност отразяват антропология, която противоречи на вярата и здравия разум“[1]. Загубата на ориентация в антропологията, характерна за нашия културен пейзаж, без съмнение води до дестабилизиране на семейството като институция и е израз на тенденцията за заличаване на разликите между мъжа и жената, представяйки ги само като исторически и културно обусловени.

2. В този контекст мисията за образование се сблъсква с предизвикателства, „възникнали от различните форми на една идеология с общото име „теория за джендъра“, която „отрича разликата и естествената реципрочност между мъжа и жената. Тя си поставя за цел създаването на общество без различие по пол и подсича антропологичната основа на семейството. Тази идеология насърчава образователни проекти и законодателни инициативи, които подкрепят личностна идентичност и емоционална интимност, радикално скъсали с биологическото различие между мъжкото и женското. Човешката идентичност е сведена до индивидуален избор, който дори търпи промяна във времето”[2].

3. Изглежда очевидно, че този въпрос не трябва да се разглежда изолирано от по-широкия въпрос за образованието в призванието към любов[3], което трябва да предлага, както посочва и Вторият Ватикански събор, „положително и благоразумно образование в сексуалността“ в контекста на неотменимото право на всички да получават „възпитание, съответстващо на собствената им цел, подхождащо на собствения им характер, полово различие, култура, традиции на тяхната страна, като същевременно е отворено към братското съжителство с другите народи и благоприятства истинското единство и мир на земята“.[4] Конгрегацията за католическо образование вече очерта някои насоки по този въпрос в документа „Образователно ръководство към човешката любов: насоки за сексуалното образование“[5].

4. Християнското виждане за антропологията разглежда сексуалността като основополагащ компонент на човешката личност. Това е един от аспектите на съществуването на личността, на нейната себеизява, на общуването с другите, както и на чувстването, изразяването и изживяването на човешката любов. Следователно нашата сексуалност играе важна роля за развитието на личността ни и в процеса на нейното образование: „Всъщност от своя пол личността възприема характеристиките, които я превръщат в мъж или жена на биологично, психологическо и духовно ниво, като по този начин до голяма степен обуславят неговото или нейното съзряване и вписване в обществото“[6]. В хода на съзряването на човека „това различие, свързано с взаимното допълване на двата пола, създава условията за задълбочен отговор на Божия замисъл според призванието, към което всеки е призван“[7]. С оглед на това „образованието в областта на емоционалността и сексуалността следва да взема под внимание целостта на личността и да настоява за обвързването на биологичните, психо-емоционалните, социалните и духовните елементи“[8].

5. В рамките на своите правомощия Конгрегацията за католическо образование би искала в този документ да изложи някои размисли, които се надява да бъдат от полза и в подкрепа на всички, заети в областта на образованието на младите хора, както и да помогне на възпитателите да подходят методологически (и в светлината на всеобщото призвание към любов, основополагащо за личността) към най-обсъжданите проблеми, свързани с човешката сексуалност.[9] Методологията, за която става дума, се основава на три основни принципа, отговарящи в най-голяма степен на нуждите на отделната личност и на общността: вслушване, осмисляне и предлагане. Всъщност внимателното вслушване в нуждите на другия, съчетано с разбирането на същинското разнообразие в условията, може да доведе до появата в този дебат на споделен набор от рационални елементи и да подготви човека за християнско образование, вкоренено във вярата, която „осветлява всичко с нова светлина, разкрива ни Божиите намерения за цялостното призвание на човека и така насочва разума към напълно човешки решения“[10].

6. Ако искаме да възприемем пътя на диалога спрямо теорията за джендъра в образованието, необходимо е да отчитаме разликата между идеологията на джендъра и различните изследвания върху джендъра, извършвани от науките за човека. Джендър идеологията настоява, както подчерта папа Франциск, че „отговаря на разбираеми пориви“, ала същевременно се стреми да се наложи като „единственото мислене, което определя възпитанието на децата“[11], което на практика изключва възможността за диалог. В същото време в областта на джендър изследванията се извършва задълбочена работа, чиято цел е да постигне по-дълбоко разбиране за начините, по които в различните култури се изживяват сексуалните различия между мъжа и жената. Тъкмо към този тип изследвания ние би трябвало да сме открити, да се вслушваме в тях, да ги обмисляме и въз основа на тях да правим своите предложения.

7. В този контекст Конгрегацията за католическо образование би искала да предложи този текст на всички, които имат специален интерес в областта на образованието, както и на всички, чиято дейност има отношение към теорията за джендъра. Този текст е насочен към образователната общност, която взима участие в живота на католическите училища, но и към всички, които, вдъхновени от християнската визия за живот, работят в други училища. Документът може да бъде ползван и от родители, училищни ръководства и други структури, от епископи, свещеници, монаси, църковни движения, асоциации на миряните и други институции. (...)

 

 

[1] Бенедикт XVI, Обръщение към членовете на дипломатическия корпус, 10 януари 2011.

[2] Франциск, Следсъборно Апостолическо насърчение Amoris Laetitia, 19 март 2016, 56.

[3] Срв. Йоан Павел ІІ, Следсъборно Апостолическо насърчение Familiaris Consortio, 22 ноември 1981, 6; Виж. Йоан Павел ІІ, Послание до семействата Gratissimam Sane, 2 февруари 1994, 16; виж също Йоан Павел ІІ, Обща аудиенция, 8 април 1981 in Insegnamenti, IV/1 (1981), pp. 903-908.

[4] Втори Ватикански вселенски събор, Декларация за християнското възпитание Gravissimum Educationis, 28 октомври 1965, 1.

[5] Конгрегация за католическо образование, Образователно ръководство в човешката любов. Насоки за сексуално образование, 1 ноември 1983 г.

[6] Конгрегация за доктрината на вярата, Persona Humana, Декларация за определени въпроси, свързани със сексуалната етика, 29 декември 1975, 1.

[7] Образователно ръководство в човешката любов, Насоки за сексуално образование, 5.

[8] Пак там, 35.

[9] Виж пак там, 21-47, където е очертана християнската визия за сексуалността.

[10] Втори Ватикански вселенски събор, Пастирска конституция за Църквата в съвременния свят, Gaudium et Spes, 7 декември 1965, 11.

[11] Amoris Laetitia, 56.

 

Търси