BG | RU

СВ. ЛУКА, МИТРОПОЛИТ МЕСЕМВРИЙСКИ – ЕДИН НЕИЗВЕСТЕН АРХИЕРЕЙ НА НЕСЕБЪР

година 2021 / брой 158, Венцислав Каравълчев

  

Древният тракийски град Месемврия има дълга и изключително богата история, която е сравнително добре проучена и осветлена от светската историография. Църковната история на града е не по-малко интересна, но тя продължава да крие огромните си богатства и да бъде своего рода terra incognita в морето от изследвания. Градът е един от най-ранните християнски центрове по българските земи. Апостолската проповед дава отрано изобилни плодове, но до нас не е достигнало името на основателя на Месемврийската църква. Можем да предположим, че сам св. ап. Теофан[1], ученикът на св. Павел, или някои от неговите последователи, които проповядват в съседния Анхиало, са запалили искрата на вярата в града. Възможно е оттук да е минал св. ап. Андрей Първозвани, на път за Одесос (дн. Варна), но за съжаление изворите са запазили името само на крайната точка на неговото пътуване Одесос, без да споменават други селища на територията на днешна България.[2] Косвена подкрепа за подобна хипотеза са част от мощите на св. Андрей Първозвани (ръката и челюстта), които дълго време са били съхранявани в митрополитския храм на Несебър „Св. София“, преди да бъдат заграбени от венецианците през 1257 г.[3]


Според М. Стамулис градът е представен на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. от своя епископ Петър.[4] Тук през II в. (или според житието през IV в.) загива за Христа една от най-почитаните раннохристиянски светици на Църквата – св. великомъченица Ирина, чиято памет честваме тържествено на 5 май.[5] Несебърската църква е осветена от присъствието и преминаването през града на много верни Христови следовници като св. мъченик Анастасий Апокрисиарий, ученика на св. Максим Изповедник, който за известно време е на заточение в града.[6] Св. Сава Сръбски пристига в Несебър през 1235 г., след второто си пътуване до Светите земи, и оттук се отправя за Велико Търново при своя родственик, българския цар Иван Асен II, където и умира. Българският владетел е тъст на сръбския крал Владислав, който е племенник на св. Сава.[7] Големият български исихаст св. Теодосий Търновски, заедно със своя ученик св. Ромил Бдински, преди да се оттегли окончателно в Кефаларево[8], също прекарва известно време в Несебър и в близките несебърски манастири.[9] Тук трябва да посочим и почитта в града към св. Теодор, както и присъствието в Несебър на мощите на светеца, заграбени от венецианците през 1257 г. от митрополитския храм „Св. София”, които и до ден днешен поставят редица въпроси пред изследователите.[10] Повече от убедени сме, че древната Месемврия, както и въобще земите на днешна България, крият още много святост, която чака своето благовремие, за да бъде разкрита. В потвърждение на тази наша убеденост е и настоящата статия, в която ще представим накратко едно неизвестно както за несебърската общественост, така и за историческата наука име на светец. Той е бил предстоятел на Христовата църква в Несебър – св. митрополит Лука Месемврийски.


Причините този голям архиерей и аскет на светата Църква да бъде забравен са, че до нас не е достигнало негово житие и името му липсва в синаксара на Църквата, няма го и в списъците на известните ни до днес архиереи на катедрата в Несебър.[11] Всъщност до нас е достигнал само един извор, където присъства името на св. Лука Месемврийски. Този извор става достояние на науката едва в началото на XX век. През 1913 г., една година след като известният изследовател А. Пападопулос-Керамевс вече е починал, са публикувани няколко ръкописа от колекцията му от периода XII–XIII в. От тях, както отбелязва в предисловието към изданието В. Бенешевич, най-голямо внимание заслужава един неизвестен ръкопис, който съдържа типика на манастира „Св. Йоан Предтеча Фоверос”, който се е намирал в околностите на Константинопол.[12] Типикът е съставен от игумена на манастира Йоан през XII в., а самият Йоан е духовно чедо на св. Лука и вероятно приема от него ръководството на манастира след смъртта му.[13] Ръкописът днес се намира в Руската национална библиотеката в Петербург, а според сведението, което ни дава Пападопулос-Керамевс, е принадлежал на човек от град Смирна (дн. Измир, Турция), по име Димитриадис, от когото той го придобива.[14] През 1884 г. Пападопулос-Керамевс оповестява някои предварителни бележки върху ръкописа[15], както и малък откъс от самия типик.[16] Тези предварителни бележки обаче са фокусирани основно върху местоположението на манастира и само веднъж мимоходом е упоменато името на св. Лука.[17]


 Манастирът „Св. Йоан Предтеча Фоверос” e древна монашеска обител, възникнала през V в., и се е намирал близо до Черно море, недалеч от Константинопол[18]. Поради превратностите на времето следите от манастира днес са напълно заличени и всички опити за неговото точно локализиране са неуспешни.[19] Известният френски изследовател R. Janin предполага, че най-вероятно трябва да се търси на азиатския бряг на Босфора малко преди той да се свърже с Черно море[20]. В единствения оцелял илюстрован ръкопис на Хрониката на Скилица, който се съхранява в Мадрид, има изображение на известния зограф от персийски произход Лазар, който зографисва манастира „Св. Йоан Предтеча Фоверос” и на когото ръцете са изгорени по заповед на иконоборческия император Теофил (813–842 г).[21] Вероятно не много след това манастирът на св. Йоан Предтеча отново е разрушен и се нуждае от пълна или частична реставрация. Един от неговите възобновители и вероятно пръв игумен след това възобновяване става митрополитът на Несебър св. Лука.[22] За съжаление текстът ни дава само едно много кратко сведение за неговата личност. Всъщност в целия типик има един-единствен пасаж, където е упоменато името на светеца и са казани няколко думи за него. Това е частта, посветена на това как трябва да се почитат починалите, които приживе са имали особени заслуги към манастира. Оттам научаваме и името на св. Лука, а именно, че е бил митрополит на Несебър, че е бил игумен на манастира, както и че след смъртта си се е прославил с много чудеса. Цялата информация, която ни дава типикът и съответно неговият автор игуменът Йоан за св. Лука, е следната:


„По същия начин [трябва да честваме] и паметта на всепреподобния господин Лука, който беше митрополит на Месемврия и игумен на този манастир, светия мой (духовен) отец и мой възприемник (в монашеството). Ако искате да научите за наградата от неговия духовен труд, търпение, смирение и безкрайни сълзи, дойдете със своите страдания (болести) до неговите почитаеми и свети мощи и като се помажете с елей от кандилото му, ще познаете благоуханието и благодатта на изцелението, дадени му от Бога”.


(Ὁμοίως καὶ τὴν μνήμην τοῦ πανοσιωτάτου κῦρι Λουκᾶ, τοῦ γεγονότος μητροπολίτου Μεσημβρίας καὶ τῆς μονῆς ταύτης ἡγουμενεύσαντος, τοῦ ἁγίου μου πατρὸς καὶ ἀναδόχου μου, οὗ τῆς ἐργασίας τῆς πνευματικῆς καὶ τῆς ὑπομονῆς καὶ τῆς ταπεινώσεως καὶ τῶν ἀπείρων δακρύων αὐτοῦ τὴν ἀντάμειψιν εἰ βούλεσθε μαθεῖν, τῷ τιμίῳ καὶ ἁγίῳ αὐτοῦ λειψάνῳ ἀσθενοῦντες προσέλθετε καὶ ἐκ τοῦ ἐλαίου τῆς κανδήλας αὐτοῦ ἀλειφόμενοι τὴν δοθεῖσαν αὐτῷ παρὰ θεοῦ εὐωδίαν καὶ χάριν τῆς ἰάσεως ἐπιγνώσεσθε)[23].


Както вече споменахме, автор на типика на манастира „Фоверос” е игумен Йоан, като самият типик е заимстван до голяма степен от типика на манастира „Света Богородица Евергетис”[24]. За себе си о. Йоан казва, че идва в манастира през месец октомври в годината 6621 от сътворението на света, тоест през 1113 г.[25] От друг пасаж в типика можем основателно да предположим, че отец Йоан отива в манастира като мирянин и едва след известно време решава да приеме монашество. Думите му са достатъчно красноречиви: „Пренебрегнах това, което се вижда, и избрах да живея сам, за Господа”[26]. От пасажа, в който се споменава св. Лука и който вече цитирахме, се вижда, че о. Йоан нарича светеца свой „духовен отец и възприемник”. В случая за възприемник е използвана думата ανάδοχος, която означава също и благодетел, спонсор, но считаме, че тук е използвана точно за да посочи св. Лука като възприемник на о. Йоан в монашеството. От това сведение можем да заключим, че св. Лука е бил митрополит на Несебър в годините преди 1113 г., като в един момент, дали поради старост или по друга причина, е решил да напусне катедрата си и да се оттегли в манастира на св. Йоан Предтеча Фоверос. Възможни са и двата варианта като причина за оттеглянето му, още повече, че ХI–XII в. са доста размирни за региона на Несебър. През 1078–1079 г. имаме бунт на богомила Добромир, който е последван от нахлуването на кумани и печенези през 1094 г. и др.[27] (...)


 


[1] De S. Sebastiana, virgine martyre Heracleae in Thracia, commentarius praevius – In: Acta Sanctorum, 22 Junii, t. 2, Appendix, Romae, 1867, p. 1 (2, 9).


[2] Epiphanii monachi et presbyteri (edita et inedita cura Alberti Dressel), Parisi – Lipsiae 1843, p. 56; Каравълчев, В. Св. апостол Андрей Първозвани и Апостолското начало на Христовата Църква във Варна. – Във: Варненска и Великопреславска епархия. История и настояще. Варна, 2019, с. 9-18.


[3] Klein, H. Refashioning Byzantium in Venice, ca. 1200–1400. – In: San Marco, Byzantium, and the Myths of Venice (ed. Maguire, H. and R. Nelson). Washington, 2010, p.221; Cornaro, F. Ecclesiae venetae antiquis monumentis nunc etiam primum editis illustratae ac in decades distributae. Vol. II, Venetia, 1749, p. 267.


[4] Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησιών της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, σ. 137. Според нас Стамулис греши, като посочва името на епископ Петър два пъти. Първия път като представител на Несебърската църква на Първия вселенски събор и след това на Шестия вселенски събор (681 г.). В полза на твърдението, че еп. Петър е представител на Несебърската църква на Първия вселенски събор, той се позовава на Le Quien, но самият Le Quien никъде не твърди подобно нещо, напротив, говори само за еп. Петър Месемврийски, който участва на Шестия вселенски събор. Другите авторитетни изследователи като Mansi, Fedalto и т.н. също говорят само за един еп. Петър в ранната църква на Несебър, който е участвал в Шестия вселенски събор. Вж. по-подробно: Le Quien, M. Oriens christianus in quatuor patriarchatus digestus. Tomus Primus, Parisi, 1740, p. 1181; Mansi, J. Sacrorum Conciliorum nova et amplissima collection. Tomus IX, Florentiae, 1765, p. 627 – 628; Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis. Vol. I. Patriarchatus Constantinopolitanus. Padova, 1988, p. 321. Това объркване на Стамулис е преповторено безкритично в много съвременни изследвания, където се говори за църквата в Несебър. Вж. например: Гагова, К. Тракия през българското средновековие. Историческа география. София, 2002, с. 254; Гюзелев, В. Несебър. – В: Български средновековни градове и крепости. София, 1981, с. 336.


[5] В житието на св. вмчца Ирина се казва, че била родена през IV в. в Магидон и че била обърната към Христа от нейния учител Апелиан, а била кръстена от св. ап. Тимотей, сподвижник и ученик на св. ап. Павел. Ако се приеме този вариант, то няма как св. вмчца. Ирина да е родена през IV в., а много по-рано, вероятно в I в. сл. Хр. Възможно е да съществува объркване с личността на св. ап. Тимотей, тоест да става въпрос за клирик, който носи името на св. ап. Тимотей, но не е идентичен с него, обаче има и други епизоди в житието, които насочват директно към св. ап. Тимотей. Тоест св. вмчца. Ирина е живяла във втората половина на I в. и е пострадала в началото на II в. Вж. по-подробно: De S. Irene Martyre. – In: Acta Sanctorum. MAII, Tomus II, Romae, 1866, p. 4 – 5; Robertson, A. Wirth’s Danae in Christian legends. – The classical review. Vol. VII, London, 1893, p. 67 – 71; St. Nikolai Velimirovic. The Prologue of Ohrid: Lives of Saints, Hymns, Reflections and Homilies for Every Day of the Year, Vol. 1, January – June. Serbian Orthodox Diocese of Western America, 2008, p. 530-532.


[6] Maximus the Confessor and his companions. Documents from exile (ed. Neil, B and P. Allen). Oxford, 1999, p. 24, 36, 37; S. Maximi Confessoris. Acta. PG 91, col. 144, 167.


[7] Curta, F. Angel on earth and heavenly man: St. Sava of Serbia. – In: Portraits of Medieval Eastern Europe 900 – 1400 (ed. Ostrowskiq D. and C. Raffensperger). Oxon and New York, 2018, p. 96.


[8] Днес априори сме приели, че манастирът на св. Теодосий е Килифаревският манастир. Но дали това е така? Проблемът е много добре разгледан в статията на М. Дамянова, защото изворите говорят за Кефаларево, което звучи близко до Килифарево, но е и много различно. Вж.: Дамянова, М. Към въпроса за местоположението на Теодосиевия манастир. – Търновска книжовна школа, т. 4, 1985, с. 334-340.


[9] Златарски, В. Житие и жизн преподобнаго отца нашего Теодосия. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. ХХ, 1904, с. 17.


[10] Преобладава мнението, че в Несебър са се намирали мощите на св. Теодор Стратилат, но самите венецианци считат, че са се сдобили с мощите на св. Теодор Тирон. Липсата обаче на специфични белези от описаните в житията на двамата светци мъчения, на които са били подложени те, карат някои изследователи да считат, че става въпрос за трети св. Теодор, различен от познатите на агиографията, който вероятно е просиял в самия Несебър. Вж. по-подробно: Бумбалова, Л. Мощите на св. Теодор: от Месембрия до Венеция. – ГНАМ, 13, 2016, с. 329-338; Марков, Н. За мнимото нападение на венецианския флот над Несебър през 1257 г.Епохи, 23 (2), 2015, с. 359-368; Morini, E. Note di lipsangrafia Veneziana. – Bizantinistica: rivista di Studi Bizantini e Slavi,1999, p. 145-272.


[11] Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis. Vol. I…, p. 321; Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν..., σ. 137-140.


[12] Пападопуло-Керамевсь, А. Υποτυπώσεις και ερμηνεία, περιέχουσα ως εν συντόμω [την μοναχικήν πολιτείαν και άσκησιν] άπασαν, ακριβώς συλλεγείσα παρά Ιωάννου ταπεινού μοναχού και παραδοθείσα τοις αδελφοίς αυτού τοις εν τω όρει της μονής του τιμίου Προδρόμου του εν Μοναχείω. – Noctes Petropolitanae. Сборникъ византийскихъ текстовъ XII – XIII вековъ. С. Петербургъ, 1913, с. 1 – 88.


[13] Jordan, R. John of Phoberou: a voice crying in the wilderness. – Strangers to themselves& the Byzantine outsiders (ed. D. Smythe). Burlington – Singapore – Sydney, 2000, p. 72; Anderson, J., Parenti, S. A monastic office 1105 A.D. Washington, 2016, p. 288-289.


[14] Papadopoulos-Kerameus, A. Le Hiéron de Zeus-Urius et le monastère de St. Jean-Baptiste-Phobéros à l'embouchure du Pont-Euxin, d'après un manuscrit du XII siècle. – Труды VI Археологического съезда в Одессе 1984. Т. 2, Одесса, 1888, с. 142. Вж. също: Пападопуло-Керамевсь, А. Υποτυπώσεις και ερμημεία …, Предисловие…


[15] Papadopoulos-Kerameus, A. Le Hiéron de Zeus-Urius et le monastère de St. Jean-Baptiste-Phobéros…, с. 140-162.


[16] Ibid., с. 153-162.


[17] Ibid., с. 152.


[18] Според типика манастирът е основан по време на управлението на император Лъв I (457–474 г.), като там са се подвизавали бъдещите патриарси Мина I (536–552 г.) и Евтихий I (552–565 г.; втори път 577–582 г.). Пападопуло-Керамевсь, А. Υποτυπώσεις και έρμημεία..., с. 51.


[19] Вж. по-подробно: Janin, R. Les églises et les monastères des grands centres byzantins: Bithynie, Hellespont, Latros, Galèsios, Trébizonde, Athènes, Thessalonique, Paris, 1975, p. 7-8;


[20] Ibid. вж. картата на с. 6.


[21] Codex Skyltizes Matrirensis, Vitr. 26/2 , fol. 50 r. Вж.: Hatlie, P. The monks and monasteries of Constantinople, CA. 350 – 850. Cmbridge, 2007, p. 405.


[22] Пападопуло-Керамевсь, А. Υποτυπώσεις και έρμημεία..., с. 62


[23] Ibid.


[24] Anderson, J., Parenti, S. A monastic office…, p. 334.


[25] Пападопуло-Керамевсь, А. Υποτυπώσεις και έρμημεία..., с. 5.


[26] Ibid.


[27] Κωνσταντινίδης. Μ. Η Μεσημβρία του Ευξείνου. Τόμος πρώτος. Αθηναι, 1945, σ. 36.




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2021 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org