BG | RU

НОВИТЕ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ ДНЕС

година 2021 / брой 161, С Иван Желев разговоря Данислава Делчева

  

Как се възприема днес терминът „секта“ и как е коректно да бъдат назовавани тези религиозни формирования, които довчера често бяха обозначавани по този начин?


Говорейки за секти, ние сме на ръба на законността, защото техните представители се обиждат и засягат заради отрицателната конотация на думата секта в българския език. Редица жалби до съдебни инстанции посочват, че еди-кой си ги е нарекъл секта. Любопитно е, че думата секта все пак съществува в няколко български закона от последните десетилетия след промените. Един от тях е Законът за пощенските услуги в България, където се говори за сектантска литература. На няколко места думата се среща в законодателството, но така или иначе се смята за обидна. Секта (seco – сека) означава някой, който се е отсякъл. Има съвпадение между славянския и латинския корен и думата характеризира някого, който се е откъснал от една религия, за да създаде своя. Въпросът за терминологията е поставен преди десетилетия и така се е стигнало до названието нови религиозни движения.


Има обаче възражения и срещу това название, защото някои от тях въобще не са нови, а са от десетилетия или столетия; някои от тях не са религиозни, а са просто едни бизнес организации; някои от тях нямат движение, а имат някаква друга организационна структура.


Има ли в България религиозни движения, за които е публично известно, че развиват дейност на ръба на закона?


В областта на вероизповеданията се работи с понятието регистрирано или нерегистрирано вероизповедание. От около 150 регистрирани, на практика повечето са християнски изповедания, от които по-голямата част пък са протестантски. Една и съща вероизповед често пъти има различни регистрации, защото една протестантска църква в определен град е решила да се регистрира като отделно вероизповедание, но тя няма нищо различно в своето вероучение от наричащата се по същия начин баптистка, съборна, конгрешанска или друга църква. Между тях са и онези, които съвсем определено се смятат за секти, при това с манипулативен и деструктивен характер, със стремеж да овладеят съзнанието и душите на хората, а често пъти и техните финансови и материални възможности. При Свидетелите на Йехова често се забелязват такива цели.


Каква е според вас обществената нагласа към новите религиозни движения и присъствието им в публичното пространство? Има ли цензура или автоцензура, когато става дума за обществени дискусии по темата?


Предимството на такъв тип религиозни движения е активността на членовете им. Всеки техен член е един проповедник. При повечето т.нар. секти, които с чиста съвест могат да бъдат наречени така, защото нямат нищо общо с нашата религиозна култура – основно християнска и частично мюсюлманска, се наблюдава нежеланието им да се регистрират, тъй като те не се представят като религиозни организации. Те казват, че са просветни организации, които се стремят да възстановят най-вече психичното, но и физическото здраве на човека чрез различни практики за здравословен живот, хранене, упражнения. Такъв пример е и типично българската секта на Бялото братство – дъновизма, със своята гимнастика паневритмия. Те са вече установени в някои държавни университети, както и в националните медии, включително обществените, които получават държавна субсидия.


Сред учителите също има много последователи на Бялото братство. Стигна се дори дотам, че преди години се въведе една програма във Великотърновския университет за обучение на инструктори по паневритмия – един държавен университет започна да подготвя кадри на дъновизма у нас. От Центъра за нови религиозни движения правихме постъпки пред Министерството на образованието и пред ръководството на университета, но за съжаление често пъти висшите училища са прекалено пазарно ориентирани и доколкото такава програма би носила доходи, са готови да я въведат.


Роля по отношение на публичността играе и фактът, че сектите имат свои хора в международни организации. Преди 15 години бях на една конференция в Полша, организирана от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Там, като представител, срещнах австрийски адвокат, който беше идвал в България, за да направим едно извънсъдебно споразумение – по това време аз бях директор на дирекция „Вероизповедания“. Ако тогава не бяхме направили регистрация на тази организация, щяха да ни осъдят и пак да задължат държавата да ги регистрира. Българският хелзинкски комитет например и други правозащитници помагат на различните секти да получат това, което желаят. Затова хората са наплашени и вместо да се занимават със сектите, ги подминават с мълчание или понякога им стават дори рупори, както се случи и с прочутия „Маратон на мира“ на Шри Чинмой.


Доколко държавните власти имат поглед върху дейността на тези религиозни движения и могат ли да налагат санкции, ако е необходимо? 


Контрол от страна на държавата е желан от много хора, но е почти невъзможен. Държавата може да се намеси само ако съответното религиозно движение извърши някакви противозаконни действия, тоест – ако се докаже, че човек е бил държан насила или насилствено са му взети парите, оженили са го или развели по причина на своите вярвания. Това става много трудно, защото самите жертви трудно стигат до търсене на правата си по съдебен път. Някои се насочват към Дирекцията по изповеданията. Тя се състои от 4–5 души, които се занимават с куп други въпроси. Имало е случаи представители на Дирекцията да ходят на проверка в определени училища и детски градини, където секти бяха навлезли чрез учителите, но това е спорадично. Служителите там нямат възможност да контролират това, което става на полето на дейността на сектите. Така че по линия на законодателството у нас почти няма възможност да се противодейства. Гражданското общество и гражданските организации биха могли да допринесат много, но у нас не се насърчава тяхната дейност. Те нямат подкрепа, а сигналите им най-често не биват чути и затова хората се обезсърчават.


В областта на превенцията от сектите на практика разполагаме с нашия един-единствен център – Център за проучване на нови религиозни движения, и една енорийска организация в София. Самата БПЦ няма своя организация, която да се грижи и да запазва поне вярващите от дейността на сектите. Общо взето, гражданскитe организации не се занимават с това, може би не на последно място защото повечето от тях получават някакво финансиране от големи фондации, които пък дават пари за определени дейности. Има достатъчно граждански организации и по мое скромно мнение едва ли е необходимо да се създават повече, но въпросът е тяхната дейност да се разшири и в тази област, но финансирането им за такава дейност никак не е гарантирано или по-скоро е сигурно, че няма да получат подкрепа.


Пандемията поставя пред ново предизвикателство не само физическото, но и психичното здраве на хората. Наблюдава ли се нова вълна от интерес към сектите през последната година и какви социални условия спомагат или пречат за това?


Пандемията създаде огромна несигурност и доведе до милиони психологически сривове – проблеми в семейството, такива на базата на личностното развитие, самотата. За да възстановят нужното им усещане за контрол и осъзнаване, хората са склонни да се хванат за всякакви теории, като доверието към тях се подхранва и от ниската медийната грамотност, липса на критичното мислене, нестабилната икономическа, политическа и социална среда. Към това се добавя и традиционният метод, който прилагат сектите – т.нар. бомбардиране с любов. След като ти се чувстваш изоставен, неоценен или изолиран в средата си или обществото, те те посрещат с усмивки и проява на внимание. На тях, разбира се, изобщо не им е до теб и твоите проблеми, но използват този похват за привличане и емоционално ангажиране. Много често хора, които са объркани или стресирани, откликват на обяви и ходят по сбирки. Целта на тези организации не е да помогнат на човека, а по-скоро да го използват чрез контрол на личността и като го принуждават да дава лични средства или имоти, каквито случаи имаше засвидетелствани за „Града на слънцето“ на Висарион. Включително българи си бяха продали апартаментите и имотите, които имат, и с парите в чантичката отидоха да ги дадат на този „прероден Христос“, за какъвто се е самопровъзгласил Сергей Тороп.


Безспорно има активизиране в една конкретна среда – новите религиозни движения започват да работят все повече дистанционно чрез интернет. Има голям брой уебсайтове, блогове и канали в YouTube, чийто обхват не може да бъде измерен нито количествено, нито качествено, които предлагат възможности за личностно развитие, обучение, просветление и които могат да причинят сериозни психологически вреди. Миналата година преди Великден в различни градове беше започнала масова кампания по електронната поща – разпращаха се съобщения, които приканваха да се посети сайт на религиозна организация с обичайните обещания: решаване на всички лични проблеми и спасение на душата, но вече бяха включени и актуални въпроси като как да се избавим от болести и кой управлява света. Сега тази дейност става все по-активна, защото тези нови религиозни движения се издържат от дейността си и да спрат, макар и по време на пандемия, означава просто да престанат да съществуват. Те използват всякакви възможности и разширяват дейността си – прикриват се под маската на психологически, философски, екологични, здравни движения и предлагат съответни образователни курсове, както и безплатни курсове по езици, готварство, бизнес умения и др. Успешно прикриват религиозния си характер чрез тази мимикрия и разклонения, особено в онлайн пространството, но в крайна сметка целта си остава стремеж към власт и забогатяване за сметка на доверчивите жертви. (...)


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2021 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org