BG | RU

„ЗАСТАНА ЦАРИЦА ТЕБ ОТДЯСНО“: ЗА ПСАЛТИРА КАТО ОСНОВА НА ВИСОКАТА ПОЧИТ КЪМ СВ. БОГОРОДИЦА

година 2021 / брой 162, Кръстю Банев

  

За всеки интересуващ се от историята и културата на християнството темата за високата почит към Богородица в православието и във Византия е интересна и важна. За молещия се православен християнин обръщението „Пресвета Богородице, спаси ни!“ е част от ежедневното богослужение. В наши дни коронавирус пандемията и дискусиите около мерките за безопасност в църквите поставиха и пред цялата общественост въпроса за почитанието на Богородица и Нейните икони.


Ще започнем с кратка хроника на по-важните моменти на изразената към Богородица почит по време на пандемията.



  • В православния свят: Вселенският патриарх Вартоломей на 19 март 2020 г. призова Богородица за молитвена помощ в борбата с вируса. Гърция: Кинотисът на Света гора реши във всички атонски манастири да се отслужи на 27 март всенощно бдение с усърдна молитва към Св. Богородица и св. Харалампий. Светогорските монаси призоваха към молитвено съучастие в бдението и всички православни християни. Грузия: само няколко дни по-рано свещеници обиколиха столицата Тбилиси с иконата на Иверската Богородица, считана за покровителка на страната. Епископ направи въздушен кръстен ход над града с икона-копие от „Йерусалимската Богородица“ в самолета. Русия: кръстните ходове започнаха още през март, а на 3 април патриарх Кирил обиколи Москва и стените на Кремъл с иконата на Богородица „Умиление“, пред която се е молил и св. Серафим Саровски. България: По решение на Св. синод от 30 март всички храмове в страната останаха отворени, с редовни богослужения, при строго спазване на мерките за безопасност. На 20 април, Светли понеделник, в Бачковския манастир игуменът епископ Сионий поведе установеното Великденско шествие до местността Клувията. За първи път чудотворната икона на Св. Богородица бе пренесена не на рамо, както е по традиция, а с автомобил.

  • В католическия свят: древният образ на Богородица „Спасението на римския народ“ (Salus Populi Romani) също бе обект на особена почит по време на пандемията.[1] Преданието разказва, че в края на VI в., по времето на св. Григорий Велики, папа Римски, именно Богородична икона е избавила Рим от чумната епидемия. Преди да се възкачи на папския престол, св. Григорий прекарал дълго време в Константинопол, където видял шествия с икони на Богородица по време на природни бедствия или войни. След избирането му за папа той въвел тази традиция и в Рим, като поръчал специална икона от Константинопол. На 27 март 2020 г. папа Франциск продължи традицията на висока почит към Богородица по време на извънредното си обръщение Urbi et Orbi,като се помоли пред иконата „Спасението на римския народ“ за избавление от коронавируса. Иконата бе донесена специално във Ватикана от базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим.


От тези събития виждаме колко спонтанно повечето църкви – и на Изток, и на Запад – се обърнаха към Св. Богородица за помощ, закрила и избавление от заразата.


Знаменателен в тази хроника е денят 27 март 2020 г., когато едно и също песнопение огласи и Атон, и Рим. Това бе древната молитва Ὑπὸ τὴν σὴν εὐσπλαγχνίαν (на латински „Sub tuum praesidium“), която е част от православното вечерно богослужение през Великия пост и с която папа Франциск се поклони пред иконата „Спасението на римския народ“. В България тя се пее най-вече в превод на църковнославянски:


Подъ Твое благоутробіе прибѣгаемъ, Богородице Дѣво, молений нашихъ не презри въ скорбехъ, но отъ бѣдъ избави насъ, едина чистая и благословенная.


Тази молитва от III в. е най-древното свидетелство за почитането на Дева Мария като Богородица. Забележително в оригиналния текст е и това, че прошението към Нея е да ни избави[2] от беди – както в Господнята молитвата „Отче наш“ се молим Той да ни избави от лукавия (Мат. 6:13). В евангелското повествование Дева Мария нарича Себе Си „робинята Господня“ (Лук. 1:38). Този образ на подчинение и послушание изглежда несъвместим с изключителната роля, която по-късната традиция отдава на Светата Дева, почитайки Я като Богородица и небесна покровителка на столицата на империята. Богослужението за празника Благовещение даже Я величае като непобедим военачалник – в спомен на чудесното избавление на Константинопол от варварско нашествие през 626 г.[3] От VI–VII в. нататък заради вярата в силата на Божията Майка да избавя даже от военни бедствия столицата на империята Константинопол започва да се нарича Градът на Богородица. Ярък пример за тази висока почит е моментът, когато през септември 924 г. император Роман Ι Лакапин се обръща за помощ към Богородица, като взима – наред с въоръжението си – и Нейното покривало-омофор, съхранявано в църквата „Св. Богородица Влахернска“ в Константинопол. Византийският хронист Йоан Скилица представя действията на император Роман като част от стратегическите приготовления преди преговорите за мир с българския владетел Симеон, чиито войски стояли пред стените на Града.[4]


Вярващите в България и по света, които в наши дни призовават Св. Богородица за помощ и избавление от пандемията, са наследници на дълга традиция, родееща ги с Ранната църква и с църквите от Европейското средновековие. Целта ни в настоящата статия е да разгледаме традиционния драматургичен прочит на псалмите и да установим ролята му за утвърждаването на високата почит към Богородица. Ще изберем извори от три периода, които ще определим като ранна (II–V в.), средна (VIII в.) и късна (XIV в.) византийска традиция. Избираме стиховете от псалм 44 като опорна точка, за да открием промените в тълкуванията:


„Застана царица Теб отдясно в златна риза облечена и украсена. Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си и ще пожелае Царят твоята красота“ (Пс. 44:10-11, LXX). (...)


 


[1] Изработена във Византия и донесена в Рим преди VIII-IX в., иконата Salus Populi Romani е уникална както по размери (117 на 79 см), така и с това, че представлява най-старият познат тип восъчно писмо. На нея младенецът Христос, в обятията на Богородица, държи с лявата си ръка богато украсена затворена книга, а с дясната благославя. Богородица гледа напред с ръце, събрани върху нозете на Младенеца. На дясната си ръка тя носи пръстен, а в лявата – синя кърпа (mappula), която от древноримско време е символ на властта. Иконата се съхранява в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим. Пред нея денонощно гори кандило, запалено от папа Йоан Павел II още в начало на понтификата му (1978–2005).


[2] ΘΕΟΤΟΚΕ ΡΥΣΑΙ (Богородице избави) се чете съвсем ясно върху папирус от средата на III в., съхраняван в библиотеката на Университета в Манчестър (John Rylands Library, Papyrus Nr 470). След V в. молитвата се разпространява по целия християнски свят, за което свидетелстват многобройните запазени преводи на арабски, арменски, грузински, етиопски, коптски, латински, старобългарски и др. езици.


[3] Вж. кондака на Благовещение, където Богородица е наречена ἡ ὑπέρμαχος στρατηγός, или според славянския миней „взбранная воевода“.


[4] Вж. Георги Кедрин – Йоан Скилица. Кратка история. (Прев. В. Тъпкова-Заимова). – ГИБИ 6 (София, 1965), No 87, 254.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2021 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org