BG | RU

ЗАЩОТО БОГ ГО ИСКА

година 2021 / брой 163, Филипа Рат

  

Сестра Филипа Рат е бенедиктинка от абатството „Света Хилдегард“ в Рюдесхайм-Айбинген, делегатка в Синодалния път и член на форума „Жени в служба на църквата”. През февруари 2021 г. сестра Филипа издаде сборник с изповедите на 150 жени католички, които споделят за своето призвание и невъзможността да служат наравно с мъжете в Католическата църква. Тези понякога покъртителни изповеди са събрани в рамките на едва 5 седмици и са непосредствен израз на проблемите, разглеждани от движението „Мария 2.0“.


Възникнало като спонтанно протестно движение на католическите жени в Германия, то получи публична известност след появата на изложбата на Елизабет Кьотер „Mария 2.0“ през лятото на 2019 г. Първата спирка на пътуващата изложба беше в малко, но ангажирано кафене в курортното градче Бад Швалбах в Западна Германия. След това движението „Мария 2.0“ предизвика широк обществен дебат, свързан с преодоляването на проблема със сексуалните злоупотреби в Църквата и достъпа на жените до всички църковни служби. На 21 февруари 2021 г. сутринта, малко преди пролетната пленарна асамблея на германските католически епископи, инициативата „Мария 2.0“, следвайки примера на Мартин Лутер, постави своите искания за промяна на вратите на църкви и катедрали в цялата страна. В седемте си тезиса инициаторките настояват, наред с други неща, за прекратяване на задължителния целибат, равен достъп до всички длъжности в Църквата и цялостно изясняване на сексуалните злоупотреби.


Тези проблеми се обсъждат активно и в т.нар. Синодален път – дискусионен формат за структуриран дебат в рамките на Католическата църква в Германия. Целта му е да разгледа въпросите, възникнали след публикуването на проучването през есента на 2018 г. за сексуалните злоупотреби в Църквата. Синодалният път беше свикан за първи път през декември 2019 г., а негов най-висш орган е Синодалната асамблея, която се състои от 230 души, епископи, свещеници и миряни, и е разделен на четири форума, в които се обсъждат въпроси като властта и разделението на властите в Църквата, мястото на жените в Църквата и др. Дейността на Синодалния път предизвиква активен обществен дебат в Германия, а критиците му поставят под въпрос легитимността му като орган на Католическата църква. На 29 юни 2019 г. папа Франциск написа послание, адресирано до „Поклонническия Божи народ на Германия“, с което подкрепи обсъжданите от форума теми, но и призова той да се фокусира върху евангелизацията, а не само върху организационни въпроси.


 


Със сестра Филипа Рат, бенедиктинка от абатството „Света Хилдегард“, разговоря Марта Монева


Сестра Филипа, следвали сте политически науки, история и теология и сте работили като журналистка в продължение на десет години, след което решавате да встъпите в религиозен орден и ставате бенедиктинка в абатството „Света Хилдегард“. Как се стигна до това решение?


Религиозното призвание винаги е отговор на един много личен призив. Така го преживях и аз: в един момент от живота си знаех, че Бог иска да ме вземе изцяло, за да Му служа, да ме призове в този манастир и аз да бъда точно в него. И че трябва да принеса талантите и способностите си за Божието царство тъкмо в него. Отначало това беше само тихо почукване на Бог, което не чувах в продължение на много години, защото бях твърде заета с други неща, с образованието и работата си. Но след това почукването ставаше все по-силно и по-силно. И на 33-годишна възраст разбрах, че трябва да отговоря на този призив, ако не искам да пропусна смисъла на живота си.


А как в църковната работа ви помага допълнителното образование, което сте получили – логотерапията и екзистенциалният анализ?


На първо време завърших това допълнително образование, за да мога компетентно да консултирам и придружавам пациентите в болничните параклиси, където работих няколко години. Днес тук, в манастира, една от задачите ми е да съпровождам в кризисни и конфликтни ситуации хората, които идват при нас, духовно, пастирски и терапевтично. Всички тези хора търсят: търсят себе си, търсят смисъл, търсят Бог, търсят успешни житейски планове и автентични модели за подражание. Логотерапията и екзистенциалният анализ, които великият невролог и психиатър Виктор Франкъл разработва в началото на XX век като Трета виенска психотерапевтична школа, са ми от полза, за да помагам и аз на хората в техните търсения и да откривам нови хоризонти и перспективи за смисъл в живота им.


Какво е особеното в абатството „Света Хилдегард“? Кои ваши дела, духовни и материални, са особено успешни?


Света Хилдегард от Бинген (1098–1178) несъмнено е много специална за нашето абатство. Тя е основала манастира преди 900 години и все още присъства и е почитана тук днес. Хилдегард е силна, смела и изпълнена с дух жена, която проповядва вярата на хората от своето време по нов начин и на нов език. Най-съкровеният стремеж на Хилдегард е да изведе хората от забравата им за Бога и да ги отвори отново към трансцендентността, т.е. към Бога. Това е нейната тема през XII в., в известен смисъл това е и нашата тема днес. В момента също така сме свидетели на широко разпространена забрава на Бога, въпреки че хората толкова много копнеят именно за това друго, трансцендентно измерение. За много хора Хилдегард е носител на светлина и надежда, особено защото е била активна в толкова много области. Тя наистина е един от последните универсални учени: не само теолог и философ, но и природен лечител, музикант и психологически съветник. Така че ненапразно всяка година при нас идват хиляди хора, които вървят по стъпките на тази велика жена.


Също толкова важен за нашата общност е свети Бенедикт, по чието правило живеем – както и света Хилдегард по нейно време. Това житейско правило е на почти 1500 години и все още е актуално. То вдъхва широк дух на филантропия и откритост. Създадено е за общностен живот, но в същото време винаги се съобразява и с индивидуалността на всеки човек. Крайъгълните камъни на нашия бенедиктински живот са молитвата, учението и работата, уединението и общността. Живеем от това, което изработим за себе си, така, както всички останали хора. Имаме манастирски магазин, в който продаваме книги, произведения на изкуството и разнообразни здравословни продукти от лимец, манастирска винарна, различни работилници за изкуство, както и къща за гости и манастирско кафене. Ние, 44 сестри, се справяме с всичко това сами и го правим с голяма радост и посвещение.


Член сте на управителния съвет на фондацията на манастира „Света Хилдегард“, а през 2019 г. за заслугите си за работата си във фондацията бяхте наградена с Федералния кръст. С какви предизвикателства е свързана тази дейност?


Целта на манастирската фондация е да набира средства, които да ни помогнат да осигурим, поддържаме и съхраним в дългосрочен план нашата монашеска общност и монументалния неоромански манастирски комплекс. Както току-що казах, ние сами осигуряваме прехраната си с труда на ръцете и ума си. Но за трайното запазване на историческия комплекс от сгради и красивата абатска църква се нуждаем от помощ отвън. С тази цел създадохме фондацията. Основната ми работа е да работя с дарителите и да поддържам редовен контакт с тях. Обръщам се директно към хората и им обръщам внимание на възможността за дарение и наследство. Дарителите са предимно възрастни хора, които вече нямат роднини и които търсят начини да придадат на живота си смислена цел дори след смъртта си. Така работата по фондацията е преди всичко съпровождане и изграждане на взаимоотношенията. Вече се създадоха много ценни приятелства, за което съм много благодарна. (...)


 




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2021 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org