BG | RU

КАКВО СЕ ГОВОРИ ЗА БИВШИЯ АРХИЕПИСКОП АРТЕМИЙ В БЕЛАРУСКАТА ЦЪРКВА. И ЗАЩО ГО ПРИНУДИХА ДА НАПУСНЕ ГРОДНО?

година 2021 / брой 163, Тина Палинская

  

Решението на Синода на Беларуската православна църква за освобождаване от длъжност на Архиепископа на Гродно и Волковиск Артемий, взето на 8 юни, предизвика голям интерес и сред невъцърковената част от обществото. Затова се опитваме да разберем какво се говори за владиката в църковните среди, както и извън тях.


Официалната причина за отстраняването от длъжност на ръководителя на епархията е неговата напреднала възраст (той е 69-годишен). Но медиите и потребителите на социалните мрежи припомнят за многобройните критични изказвания на бившия архиерей срещу органите на реда, преследвали участниците в протестите в Беларус през 2020 г.


„Стар дисидент от съветско време“


В свещеническите среди е широко разпространена легендата, че по онова време бившият глава на Гродненската епархия е наругал в телефонен разговор ръководителя на КГБ на СССР Юрий Андропов, който изисквал информация за свещеници дисиденти.


„Едва ли това е вярно – коментира един свещеник, близък до бившия архиепископ. – Стилът му на съпротива е много по-интелигентен. Вярно е обаче, че владиката е стар дисидент от съветско време, който отговорно и последователно се противопоставяше на всичко съветско. Когато ставаше въпрос за липсата на порядъчност в угода на съветската система, той винаги беше човекът-не.“


Влияние върху гражданската позиция на архиепископа още от младини оказва неговият произход. „По майчина линия той е от благородническия род Камоцки и е възпитаван в съответната строга традиция, която не е приемала атеистичните ценности, издигнати в държавни. А неговата сестра, която той много е обичал и уважавал, е била член на Беларуския народен фронт[1] още от момента на създаването на тази организация“, казва друг близък до владиката свещенослужител.


„Свещениците трябва да говорят на беларуски в своите проповеди“


„С Артемий нашите свещеници се чувстваха защитени като зад каменна стена“, разказват ученици от Духовната семинария в Жировичи, също пожелали да останат анонимни.


И това не са просто думи. Всичко, случвало се в живота на епархията – междуконфесионалните богословски и младежки форуми, активното сътрудничество с учени от различни страни, взели участие в спасяването и реставрацията на Коложката църква[2], църковно почитане на такива личности от беларуската култура като Лариса Гениуш[3], всичко това свидетелства за привързаността на бившия владика към тази конкретна културна традиция.


„Така например, когато на 17 март 2017 г. архиепископът освети паметната плоча в чест на новомъченика Киприан Климуц[4], той припомни: „Църквата трябва да води хората към спасение, да бъде Небесна Църква, а не земната Църква. За съжаление много хора подценяват или разбират погрешно нейната мисия, когато се опитват да използват Църквата за своите земни цели. Говори се за религиозна свобода, за възраждане на Църквата. Но въпросът е: коя Църква се възражда? Имперската? Материалната Църква? Или Църквата на Светия Дух? Църквата сега се превръща в своеобразна земна институция, в политическа система, в идеологически апарат, в музей, в епос“.


В Зелва водачът на епархията освети и плоча в памет на протойерей Давид Якобсон, убит от болшевиките през 1939 г.


Към участниците в Международния православен младежки форум „Quo vadis?“ владиката Артемий се обърна с призив „да не се страхуват нито от инославието, нито от представителите на страни с различни политически ценности“.


Когато коментира второто издание на своите проповеди на беларуски, станало особено популярно сред свещениците, бившият епископ напомни, че беларуският език, на който е издадена книгата, за него е въпрос от първостепенна важност. „Свещениците трябва да проповядват на беларуски. Знаем, че когато в нашите земи са идвали нашественици, те са унищожавали първо храмовете и езика. Без вяра и език човек се превръща в животно, което е лесно да бъде управлявано. Признаците на свободната личност са вярата и собствената национална култура.“


През 2016 г. е създаден и документален филм за живота и служението на архиепископ Артемий[5].


„Слухове се носеха отдавна, а заплахи се получаваха постоянно“


На интернет страницата на Гродненската православна епархия няма съобщение (към момента на написването на този текст) за отстраняването от длъжност на владиката Артемий. Както и преди, страницата се отваря с последната проповед на духовника, написана от него като архиепископ.


През последните десетилетия архиепископ Артемий съчетава пастирската с преподавателската работа ‒ той преподаваше курс по основи на православието в богословския факултет на Европейския хуманитарен университет. По-късно, когато университетът беше прогонен от Минск и се премести във Вилнюс, бившият ръководител на епархията в Гродно стана доцент в катедрата по библеистика и християнско вероучение в Богословския институт на Беларуския държавен университет.


Възпитаник на Ленинградската духовна семинария, през 2007 г. Артемий, по това време епископ, завършва Християнската духовна академия във Варшава, където получава степен магистър по богословие след защита на дисертация на тема: „Проблеми на преподаването на предмета „Катехизис“ в страните от бившия Съветски съюз“.


„Имаше много признаци, по които човек можеше да се досети, че се готви такова решение. Слуховете се носеха отдавна, а заплахи се получаваха постоянно. Но не можеше да се допусне, че това ще се случи точно сега“, казва духовник, близък до епархийската йерархия.


Преди няколко години архиепископ Артемий постъпи в болница, където се подложи на продължително лечение. На интернет страницата на Гродненска епархия периодично се появяваха молби за молитва за здраве на владиката.


„Да, той беше болен. Имаше проблеми с краката. Но малцина не се разболяват на неговата възраст, а такива болежки сполетяват и мнозина 40- и 50-годишни хора. Но лечението беше успешно и даде добър резултат. По време на свикването на Синода той беше в отлично здравословно състояние“, казва нашият източник.


Бившият ръководител на Гродненска епархия е 69-годишен. Архиепископ Софроний на Могильов и Мстислав е 70-годишен, архиепископ Димитрий на Витебск и Орша е 71-годишен. Архиепископ Стефан на Пинск и Лунинецк е 77-годишен – трябва да се отбележи, че той беше единственият, който гласува против отстраняването на архиепископ Артемий от длъжност.


Епископът на Гомел и Жлобин Стефан (55 г.) и епископът на Бобруйск и Бихов Серафим (48 г.), „епископи културолози“, известни с широтата на своите богословски възгледи и активното си участие в значими национални исторически и културни проекти, също са подкрепили отстраняването на архиепископ Артемий. Това беше неочаквано.


„Обвиниха го за незначителни, повърхностни неща“


„В навечерието на Синода архиепископ Артемий се срещна на четири очи с главата на Беларуската православна църква. Резултатите от този разговор не бяха оповестени, но самият факт на осъждането му от Синода, всъщност това си беше съдебна разправа, беше до известна степен неочакван“, казва източникът на „Телеграф“ от обкръжението на бившия архиепископ.


Послушанието е понятие, определящо начина на живот на всеки свещенослужител. Разбира се, възрастният архиепископ, загрижен за сигурността на своето паство и за всеки отделен вярващ, не би могъл да говори за актуалните събития „с практическа насоченост“. Тогава защо беше принуден да се оттегли?


„Обвиненията на митрополит Вениамин бяха незначителни, повърхностни. Наистина той реагира остро на изпяването на химна „Магутны Божа“[6], както и настояването на епископ Артемий в неделните училища задължително да се говори на беларуски език, казва източникът на „Телеграф“.


Какво следва?


„Той е принуден да напусне Гродно. Това е най-страшното и безчовечното в тази ситуация. Владиката наистина не е млад, живял е тук през по-голямата част от живота си. Тук той има приятели, социален кръг, тук са и неговите лекари, които познават всичките му заболявания. В Минск той не познава никого. Там той има малък едностаен апартамент в многоетажна сграда, където трябва да живее в самота. Възможно е той да не се подчини“, казва източник, близък до архиепископа.


За свещениците в Гродно черешката на тортата в смяната на владиката Артемий е личността на неговия наследник: епископ Антоний, доскорошен глава на Слуцката и Солигорската епархия, е един от най-младите православни архиереи в страната. Репутацията му на „комсомолски активист“ е известна на бившите подчинени на архиепископ Артемий: „Жал ни е за него, ще се измъчи тук, докато успее да ни вкара в ред“.


Източник: https://telegraf.by/, 11 юни 2021 г.


 


[1] Беларуски народен фронт – политическа организация, възникнала на основата на движение, създадено през 1988 г., която настоява за независимост на Беларус, демократизация и възраждане на беларуския език и култура.


[2] Коложката църква – един от малкото съхранени архитектурни паметници в Беларус от времето на Древната Рус. Смята се, че е построена по време на князете на Гродно Борис и Глеб през XII век.


[3] Лариса Гениуш (1910–1983) – беларуска поетеса, писателска и общественичка, родена близо до Гродно, репресирана от съветската власт.


[4] Киприан Климуц (1897–1942) – беларуски православен свещеник, обвинен в антикомунистическа дейност и арестуван. Завършва живота си в концлагер в Архангелска област.


[5] Филмът може да бъде гледан на: https://www.youtube.com/watch?v=Wqtp962eROA


[6] „Могъщи Боже“ – духовен химн на беларуската емиграция, написан през 1943 г.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2021 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org