BG | RU

АНАМНЕЗИС ЗА ОТЕЦ АНГЕЛ

година 2022 / брой 168, о. Сава Кокудев

  

Анамнезисът е възпоменаване на тайна, на нещо, което някога е било.


Но той е и нещо повече, нещо въз-спомена – той е извикване на тази тайна в нейното (вечно) настояще – като онова, което за-винаги е.


Тайната на личността на онзи, който възпомняме сега, е скрита в името му – отец Ангел. И тук има поне две тайни – на бащинското отчество и на ангелското пратеничество.


Църковното бащинство с присъщите му енергии се проявява в съборната личност на предстоятеля – в домашната църква (семейството му, непричастна тайна за нас) и в енорийската (отец, предстоятел на енорията на „Св. София“), но и в пратеническото служение на епархийската църква (протосингел и духовен надзорник).


Неговото служение е свързано с Прехода и със София, с Пасхата и с Премъдростта Божия. За мнозина той остава отец-ангелът на Софийската църква: отец-водач на поклонническия преход през трите планини до Рилския свети Йоан – образ и подготовка на Църквата за пасхалното поклонение до Горния Йерусалим в бъдещия век; ала и мнозина са изпитвали ангелско-отеческите му синергии (всекиму според нуждата), светло превеждащи през бурите на изпитанията в този век.


Сега възпоменаваме неговия копнеж към Христос и Литургията, неговия богословски ерос, но и неговото човешко присъствие, което стопля; онзи бащинско-жертвен етос на отчеството и съчетанието на мъдрост-и-незлобие, с което предстоятелстваше.


Възпоменаваме бащинската грижа за енорийското семейство и развиване на харизмите вътре в него, над които тържествува любовта, както казва Апостолът (1 Кор., 12 и 13 гл.). Възлюбването на чедата в Христа беше харизма на отец Ангел, както и благоразумното охраняване на тази свобода в Христовата любов.


Той даваше богословска закваска, една свобода и широта на това, което се случва в църквата, при това в умереност и разсъдителност, които явяват тази мъдрост. В дълбочина и широта, потопена в искрящото вино на богословието и общението с близкия – Другия, когото назоваваше ведро и неуморно приятелю; в решителното „Да!“, с което посрещаше всяко запитване; с усмивката – онази еоничната – с която ти загатва сякаш: „Пак ще бъдем заедно някой Ден“ или „Живеем още сега за Тогава, нали знаеш?!“…


Всички тези неща възпоменаваме – обикновени, човешки и малки, явяващи голямото – смирения и незлобив етос на приятелството в Христа и светлината, която струи от ежедневното литургисване, в което той копнееше да се потапя. Общението с него, което предлага път за търсещите – и в думите изказани, и в неназованото останало, в копнежа по Бъдещия век, в блажената и благословена страст към Евхаристията, тази положеност в Литургията – всичко това, вярвам, ще се изпълни сега.


Споменът за него – такъв, какъвто може да го изобрази нашата човешка памет – сега се събира и се изправя във вертикалата, за да се превърне в анамнезис за него – във въз-поменание за отец Ангел.


Но не само. Защото анамнезисът преминава в епиклезис, призоваване – на Вечната памет за него, в призоваване на Паметта на Онзи, Който е вечен. И на онова, което отец Ангел ще бъде – защото възпоменаваме неговото бъдеще-в-Христа, в премъдрото троично събрание на вярата, надеждата и любовта!


Христос възкръсна!!!
Нека да възкреси и Своя презвитер Ангел от дясната Си страна в Царството!


Вечна и блажена памет!


 


Снимка: Мартин Митов




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org