БЛАГОДАРЕНИЕТО-НАЙ-СЪЩНОСТНОТО ДЕЛО НА ЧОВЕКА

година 2017 / брой 125, Архимандрит Захариас

Първо искам да благодаря на Бога, Който със Своя благ Промисъл ме доведе в тази страна, в която в миналото са живели много светии. Благодаря също и на вашия Високопреосвещен митрополит Йоан, който и трите пъти, в които съм идвал в България, показа голямо благоразположение към мен, недостойния. За нас, вярващите, е много полезно да се събираме в името Христово и да говорим за нашата надежда за живота, който Той е спечелил със Своите Кръст и Възкресение. За нас, християните, има само едно училище и само един Учител – Христос. Той ни призовава към Себе Си, като ни казва: „Поучете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си”. С други думи, евангелското училище на Христос е училище по смирение. Ние сме отпаднали от Божието Лице чрез гордостта, затова има само един начин да се завърнем при Бога – смирението. В живота си ние постоянно се опитваме да грабнем онези смирени мисли, които ще ни дадат съкрушено сърце и смирен дух, за да бъдем приети в Божието присъствие. Поначало смирението би трябвало да бъде естествена черта на човека, тъй като той няма нищо свое, а всичко е получил от Бога. Цялото свое битие човек има „назаем” от Бога и само когато Му благодари за това, което вече е получил, той оправдава своето съществуване. Ето защо благодаренето на Бога става начин на съществуване. Св. апостол Павел казва: „За всичко благодарете”, също и да излагаме своите прошения към Бога с благодарение. Това означава да благодарим докрай за вече получените дарове и едва след това да отправяме молба за нещо ново. Колкото повече благодарим на Бога, толкова повече неща Той ни дава. Всички духовни харизми на светиите не са нищо друго освен Божии дарове от Бога, които Той им е давал според степента на признателност, с която те са ги приемали. И само онези дарове са ставали техни, за които те са благодарили докрай. И така, всичко онова, за което благодарим на Бога, става наше.

Оттук става ясно защо в центъра на нашия живот е Божествената Евхаристия, Литургията. На светата Литургия ние благодарим на Бога за всички Негови благодеяния – за онези, за които знаем, и за които не знаем. Тъй като е сигурно, че благодеянията, за които не знаем, са много повече от онези, за които знаем. Същият принцип важи и в покаянието: светиите се каят не само за греховете, за които знаят, но и за своите тайни грехове, докато не ги изтрият от себе си.

Светата Литургия е едно знаме на благодарността към Бога. В центъра на Литургията е пресъздаването на жертвата на Единородния Син Божи за спасението на света и това е основната тема на нашето благодарение. Ние благодарим на Бога за това, че макар да сме паднали в грях, Той не е престанал да върши всичко, докато не ни е възвел на небето и ни е дарил Своето бъдещо царство. В най-важния момент на светата Литургия, когато се извършва претворяването на честните дарове в Тяло и Кръв Христови, хорът пее и изрича от наше име три пъти думи на благодарението и само веднъж на прошението: „Тебе възпяваме, Тебе благославяме и на Тебе благодарим, Господи, и молим Ти се Боже наш”. И това е така, защото онова, за което трябва да благодарим на Бога, е много повече от онова, за което трябва да Го помолим. Той вече всичко е извършил за нас. Остава само едно нещо, което трябва да направи – възкресението на телата, което ще извърши в деня на Своето славно Второ пришествие. (…)