BG | RU

БОГ ОБИЧА И ЖИВОТНИТЕ

година 2022 / брой 169, Андреас Лаун

  

Животните – тайнствени същества


Когато мисля за моята Памина, аз си говоря с нея: „Ти знаеш ли всъщност какво беше?”. Разбира се, беше и си оставаш „моята Памина” и разбира се, отговорът изглежда прост: моята Памина беше куче, следователно животно. Ала тук идва трудният въпрос: какво всъщност е животното? Всеки от нас познава животните – от мишката до жирафа, ала въпреки това ни е трудно да кажем точно какво е едно животно. Това е толкова невъзможно за дефиниране, колкото и какво са зеленчуците или какво е време. Ала независимо от това съществуват както зеленчуци, така и време, и ние някак си знаем какво са те.


Когато пиша за „Бог и животните”, се чувствам напълно подкрепен от Светото писание на юдеите и християните. „Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи! Колко е драгоценна Твоята милост, Боже!”, се казва в псалмите.[1] А съвсем в началото на Библията Бог сам дава поръчение на човека да се обърне към животните: „Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името ѝ”[2]. Не е ли това достатъчна причина и за вниманието на един епископ към животните? Прави впечатление също, че Бог създава според библейския разказ първо животните и едва тогава човека.


Ако искаш да дадеш отговори, първо трябва да помислиш какви въпроси за животните задават най-често хората и преди всичко децата.


Вече чухме, Бог поръчва на човека да назове животните. Текстът продължава: „И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен”[3]. Първите спътници и приятели на човека са животни, ала те не са му достатъчни. Все пак Адам е много зает и разсеян и в самотата си се утешава, доколкото е възможно, с животните, като ги разглежда внимателно. И сигурно се е удивявал, както ние, когато гледаме някои филми с животни. Дивим се първо на красотата. И Йозеф Рот го прави: наблюдавайки очичките на птичките, той пише: „Няма по-невинно нещо в света от това малко око. То е тук само заради съвършенството и като доказателство за съзнателното божествено съвършенство”[4].


Адам е зает и разсеян. Ала той се утешава с животните, разглеждайки ги, и вероятно се удивява, както ние се удивяваме, когато в някои филми виждаме животни с необикновени способности. Например императорските пингвини в Антарктида знаят как да се скупчат така, че да не замръзват. Друг пример: лешоядът може да пусне от голяма височина една кост върху точно определен камък, за да я разтроши и да излезе костният мозък, който птицата иска да изяде. А докато е сам с животните, Адам им дава имена. Това не значи, че се е опитвал да обясни на лъва как да пасе трева като овца, вместо да се държи като лъв, какъвто Бог го е създал. Макар че хората наричат жестоки лъва, тигъра и другите хищни животни. Не, лъвът трябва да е лъв, акулата – акула, а орелът – орел. И в рая е било така.


Свети Августин е разсъждавал върху това и е казал: ако не беше добре да го има и злото (жестокостта в животинския свят), то в никой случай нямаше да бъде допуснато от всемогъщия Бог, който е добър. Така са мислили и Тома от Аквино, и други. Ала ние не знаем как да осигурим справедливост за животните, които са преживели страдания.


За Адам, който е страдал от своята самота, животните са били по някакъв начин малка утеха, ала недостатъчна. Защото човек се нуждае от други хора, не само от животни, макар че понякога едно животно може да му дари много радост.


В Библията има още едно тайнствено, но хубаво изречение: „И всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето, и всичко, що е в тях, чувах да говори: на Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца – благословение и чест, слава и владичество вовеки веков”[5]. Подобно на псалма, който папа Йоан Павел II цитира: и псалмописецът възхвалява господството на човека като знак на получената от Твореца слава и чест: „поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му: овци и волове всички, а също и зверовете полски, птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища”[6]. (…)


 


[1]Пс. 35:8.


[2]Бит. 2:19.


[3]Бит. 2:20.


[4]J. Roth, Werke, Band I, 814.


[5]Откр. 5:13.


[6]Пс. 8:7-9.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org