БОГОСЛОВСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ: ОТ МЛАДОСТТА КЪМ МЪДРОСТТА

година 2019 / брой 143, Ивайло Найденов

Първата ви публична проява като декан на Богословския факултет беше посещението при Негово Светейшество патриарх Неофит. Освен проява на уважение, какво друго целеше тази среща? От каква промяна се нуждаят отношенията между ръководството на БПЦ и БФ?

Тази среща бе подготвена и осъществена с благословението на Негово Светейшество и бе желана от ръководството на факултета по няколко причини. Според Правилника на Богословския факултет, гл. 1, чл. 2 БФ е уникална висша богословска школа и оправдава съществуването си в служението на българския народ и Българската православна църква (БПЦ-БП) за подготовка на свещенослужители, църковнослужители, както и за преподаватели по религия във всички училища… В този смисъл част от обсъжданите и важни за нас теми бяха свързани с приемането на студенти в БФ и тяхното обучение в различни форми и специалности, възможна реализация след завършване, съвместни инициативи с поделенията на БПЦ, състоянието на сградата, която факултетът ползва вече близо 100 години.

Отношенията между Богословския факултет и БПЦ са приятелски, но са загубили онази характерна за миналото бащино-синовна емоция. Това не е клише. Във времето на свободното говорене и писане някак изгубихме усещането за мярка в отношенията си и често си комуникираме чрез медии, каквито и да са. Това не е добре. Позволихме си да предложим на Негово Светейшество създаването на една работна група, в която да влизат представителите на различните богословски школи – семинариите, Духовната академия, богословските факултети и Св. синод, която да е своеобразен медиатор.

Ние посетихме дядо Патриарха и като наш учител и колега. На всички членове от новото деканско ръководство той е преподавал в началото на 90-те години, а и е и doctor honoris causa на СУ „Св. Климент Охридски“.

И не на последно място, като християни искахме да започнем отговорната си работа като ръководство след благослов от Негово Светейшество, който той щедро ни даде.

Последните десетина години се засилва тенденцията на доброволна изолация и неизбежно следващата „провинциализация“ на БПЦ – отказ не само от междуконфесионален диалог, но и от диалог със сестрите православни църкви. Каква е вашата оценка на тази ситуация и може ли БФ да допринесе за промяна на съществуващата нагласа?

По този въпрос трябва да се говори внимателно и предпазливо. Крайните оценки не са в полза на никого. Определено съществуват различни мнения и анализи на взетите решения на Св. синод, които имат претенции да са в духа на една съборност, както и да я разбираме. Тези решения обаче биха били по-аргументирани, ако са подплатени с решения или препоръки на една богословска комисия, която през последните години не функционира. Тя съществува като комисия на сайта на Св. синод, но няма състав. Само преди едно десетилетие тя подпомагаше членовете на Св. синод при изработването на мнения и становища по актуални и важни въпроси. В тази комисия членуваха колеги с утвърден авторитет и безспорна научна информираност, както и митрополити и епископи, които умееха да водят диалог. И днес има клирици, които се консултират с нас по различни въпроси, но това е по скоро личен избор.

Та на въпроса ви с какво БФ може да помогне отговорът е един: участие на академичната общност в богословската комисия при необходимост.

Тук е важно да се спомене, че навсякъде, където участват колеги от факултета, в международни форуми или такива, организирани от богослови на сестрите православни църкви, те защитават авторитета и позициите на БПЦ. Това е наш синовен ангажимент в контекста на казаното по-горе.

Кои са основните трудности пред академичното богословско образование в България и какви цели е реалистично да си поставя едно деканско ръководство?

Основното затруднение пред академичното образование изобщо е недостигът на студенти. Това е проблем, който е следствие на миграционни и демографски процеси, които са извън нас и трудно бихме повлияли върху тях. И въпреки това трябва да търсим възможности да привлечем малкото разколебани млади хора. Това е постижимо чрез правилното представяне на Богословския факултет сред обществото и точното формулиране на целите и задачите, които има той. За да се постигне това, трябва синхрон в работата с поделенията на БПЦ, и по точно – припознаване на факултета от църковното ръководство като партньор.

Наред с това факултетът трябва да предоставя една добра услуга (обучение) според съвременните изисквания и методи. Затова е необходимо и конкретно оборудване, технически средства, база, нова и интересна научна продукция и най-вече – интересни програми, възможност за мобилност на студенти и преподаватели. Това безспорно е осъзнато задължение на ръководството и възможна цел, която вече се реализира.

През деветдесетте години на миналия век БФ създаваше впечатление за място, където ври и кипи – беше арена на идеологически и междуличностни сблъсъци, имаше вълна от неофитски интерес, привличаше вниманието и на студенти от други факултети. Какво се промени за изминалите 30 години и кое е в интерес на факултета – да бъде в центъра на вниманието или да го обгражда академична тишина?

Да, с носталгия си спомняме тези години, когато студентите идваха от най-реномираните училища и бяхме толкова много, че ни деляха на два потока. Беше ново, интересно и динамично, свързано с усещането за свобода. Тогава бе пробив приемането на студентки, а днес в академичното семейство имаме четири колеги преподавателки, едната от които е член на деканското ръководство. Неспокойният, търсещият дух на факултета през 90-те, който беше всъщност характерен за цялото ни общество тогава, днес е заменен с прагматизъм, усещане за стабилност и постоянство, заслужено заемане или връщане на мястото ни в Софийския университет, за да можем след 4 години да се поздравим със стогодишнината на факултета. Идва ми да използвам една метафора: сега факултетът е като читалнята на библиотека в известен университет – вътре влизат тези, които знаят какво търсят, а влязат ли вътре, се държат с необходимата академична сериозност. Последната година имаме 91 студенти в една дузина магистърски програми. Това са колеги, които са се реализирали в обществото и на трудовия пазар, клирици. Те търсят и нещо друго, различно. Намират го при нас.

Така хем сме център на внимание, хем при нас цари градивна академична тишина и мир. Или обобщено в една метафора от библейската литература: заменихме книгата Песен на песните с Притчи Соломонови, т.е. младостта и еротиката естествено преминаха в мъдрост и зрялост. (...)