BG | RU

БОЖЕСТВЕНАТА СЪЩНОСТ И ПРИРОДНИТЕ ЕНЕРГИИ НА БОГА СПОРЕД ФИЛОТЕЙ КОКИН В НЕГОВИТЕ ДВЕ СЛОВА ЗА ТАВОРСКАТА СВЕТЛИНА СРЕЩУ АКИНИДИН

година 2022 / брой 175, Георги Каприев

  

Филотей Кокин (ок. 1300–1379), патриарх на Константинопол през 1353–1354 и 1364–1377 г., се числи към най-близките съратници на Григорий Палама. Той пише в съавторство с Нил Кавасила томоса от 1351 г. и е едноличен автор на томоса от 1368 г., тоест той е съставител на двата навярно най-важни акта, чрез които се налага учението на Палама. Много от класическите формулировки на това учение се дължат на него. На това отгоре, тъкмо той канонизира Палама чрез томоса от 1368 г. Кокин е автор на над 30 текста, разясняващи паламитското учение. Съвременниците му го определят като докрай верен на това учение, представяйки го коректно и достъпно.[1] Въпреки всичко това Янис Деметракопулос го причислява към компромисните паламити, отстъпили от идеята на своя учител, доколкото обозначават различието между същност и енергия като дистинкция κατ՚ ἐπίνοιαν или λόγῳ, тоест като мисловна или чрез разума.[2] Намерението ми в това размишление е да подложа на оглед позицията на Филотей като цяло и в частност подчертаното от Деметракопулос положение. При това ще се огранича върху неговите писани в началото на 60-те години на XIV век две слова за Таворската светлина против Акиндин, издадени от Петя Янева в една editio princeps през 2011 г.[3]


1. Подходът на Филотей


Постоянна предпоставка на мисловния ход при Кокин е обстоятелството, че Божественото е неразбираемо по природата си не само за човеците, но и за висшите ноетични природи.[4] Опитите да бъде постигана чрез изследователските сили на душата (διὰ τῶν ἐρευνητικῶς τῆς ψυχῆς δυνάμεως), чрез актове на разума и мисли, се провалят, защото тя не се поддава на никакъв достъп.[5] Със Стоящия отвъд всяка същност и всяко знание в досег влиза, доколкото е възможно, този, който се е освободил от всички сетивни и умствени нагледи, както и от изследователските сили на душата в размишленията и мислите, както многократно са ни показвали богоизказващите вестители (οἱ θεηγόροι φθάσαντες)[6].


Тъкмо те, теолозите, учат по богопристоен начин Църквата Божия на божествената тайна, при което не позволяват на нашия ум-νοῦς да съставя силогизми (συλλογίζεσται) за свръхчовешки предмети посредством човешки мисловни действия (λογισμοί)[7]. Духът на истината ще води следовниците си към цялата истина на правилните догми чрез словата на богословите, посредством които е говорил Духът.[8]


В никакъв случай не схващаме самата божествена същност, натъртва Кокин, а само онова, което е около нея (τὰ περὶ τὴν οὐσίαν)[9]. Изцяло по природата си Непричастният и Непознатият става причастен и познаван чрез енергиите си.[10] Докато същността му остава непостижима, ние познаваме нашия Бог чрез енергиите му, които снизхождат над нас.[11] Тази превъзхождаща слава Божия, благодатта на благия Дух, която се излива в сърцата на светците, осъществява истинното знание или познание за Бога.[12] Славата и силата на божествената природа, осъществяващи обожението на природата на ангелите и човеците, не се числят към творението. Причастните към тази тайна и имащите я в опита си ни учат на нея според словото Господне. Те могат да го правят тъкмо затова, защото става дума за икономия (οἰκονομία), за една наистина чудна икономия.[13]


Именно защото става дума за икономия, а не за теология в собствения смисъл, познанието за ad extra действащите божествени енергии и постигането на такова познание е достъпно не само за придобилите благодат и обожение (χάρις καὶ θέωσις), а и за онези, които нямат никакъв опит от този блажен патос (τοῦ μακαρίου πάθους ἀπείρατοι), към които Филотей причислява и себе си.[14]


Той нарежда себе си сред обикалящите около преддверието на храма. Те са в състояние да съзерцават, доколкото им е възможно, и се освещават от онези, които пребивават вътре.[15] Нямащите мистичния опит биват при това освещавани твърде смътно и умерено (λίαν ἀμυδρῶς καὶ μετρίως), защото все още не са се освободили от вътрешния безпорядък и раздвоението. Те не могат изцяло да избягнат злостта на умственото пленничество, но биват взети под защита от всичко можещата вяра и човеколюбието на Тайната. Тежко и опасно е да си късоглед с оглед на умственото зрение и да отблъскваш знанието, което е померно на нашите сили. Подобно поведение издава страдание от неверието, което е майката на незнанието и защитницата на всяко зло.[16] Ще се качваме заедно с Моисей по свещената планина, заявява Филотей, макар ние, още непознали, да не можем да виждаме разбираемо мечтаното, но първом ще философстваме, покрити с канарата, като онези, които са видели Бог изотзад (Изх. 33:23 –τὰ ὀπίσω)[17]. Кокин е съвършено наясно, че неговият подход е философски, защото в случая с познаването на божествените енергии става дума за знания относно божествената икономия, която може да се разбира и тълкува чрез разума и интелекта.


Той се ползва от философския инструментариум, преценява – правилната или объркана – логика на дебата и се опитва да представи неопровержимо доказателство (μαρτύριον ἀπαράγραπτον)[18]. Успоредно с това забелязва, че с оглед на тази проблематика не става дума за произволно философстване. Философстването и говоренето за такива предмети, казва той, вярно следвайки Григорий Богослов, не са дело на случайни фигури и не са работа за всекиго. То също така не е насочено към случайни лица и не може да се върши във всички възможни ситуации. То е за онези, които са достигнали или тъкмо достигат подходящата възраст, която осигурява стабилност и в която става възможно приближаването към пълнотата на Духа[19]. Като модел се препоръчва философът на Църквата (τῆς ἐκκλησίας φιλόσοφος) Йоан Дамаскин.[20]


Образецът е философстваното по най-добър начин от теолозите (τοῖς θεολόγοις φιλοσοφηθὲν ἄριστα). То не се опира на примери (παραδείγματα), защото те не са в състояние да изобразяват (ἐξεικονίσαι) свръхприродната природа.[21] Григорий Палама и правилно мислещите (οἱ φρονοῦντες ὀρθῶς) следват, подчертава Кокин, божествените сила и провидение и боговдъхновените отци.[22]


И по тази тема той влиза в съзвучие с Палама, който формулира една норма на благочестието (γνώμων τῆς εὐσεβείας)[23]. Тя трябва да направлява дискурсивната теология, която Палама традиционно поставя на едно и също равнище с философията. Нормата изисква стриктно придържане към християнските догми, при което дефинитивно изключва каквото и да е противоречие в догматичната система.[24] Тя изисква и безкомпромисно прилагане на законите на логиката.[25] Опрян на тази норма, Палама се осмелява да въведе едно „правило на догмите (γνώμoνά τινα δογμάτων)[26]. Той заявява увереността си, че чрез него може да се проверява истината на всички твърдения, както и да се изведе свидетелство (τεκμήριον) и необходимо доказателство (ἀπόδειξις) за прокламираната истина[27], и не само да се показва и представя, но и да се изследва и доказва[28]. Палама си позволява да равнопоставя създаваните чрез този подход теологумени с догматизираните твърдения. В сферата на богословския дискурс той натоварва „благочестивия ум“ и „благочестивия разум“ с извънредно широки пълномощия.[29] (...)


 


 


 


[1] Cf. G. Kapriev, Philotheos Kokkinos, in: Byzanz. Judentum (= Grundriss der Geschichte der Philosophie, begründet von Friedrich Ueberweg, Die Philosophie des Mittelalters, Bd. 1), eds. A. Brungs, G. Kapriev, W. Mudroch (Basel: Schwabe, 2019), 156-157.


[2] J. A. Demetracopoulos, Palamas Transformed. Palamite Interpretations of the Distinction between God᾽s ‘Essence’ and ‘Energies’ in Late Byzantium, in: Greeks, Latins and Intellectual History 1204-1500, eds. M. Hinterberger, C. Schabel, Leuven – Paris – Walpole 2011, 263-372.


[3] Philotheos Kokkinos, De Domini luce. Editio princeps (= Bibliotheca christiana 18), съст. и превод П. Янева, София 2011.


[4] Kokkinos, Περὶ φωτός, ed. Yaneva, 48, 3-5.


[5] Kokkinos, Περὶ θεότητος, ed. Yaneva, 136, 1-4.


[6] Kokkinos, Περὶ θεότητος, ed. Yaneva, 136, 10-16.


[7] Kokkinos, Περὶ φωτός, ed. Yaneva, 39, 20-23.


[8] Kokkinos, Περὶ φωτός, ed. Yaneva, 47, 25 – 48, 2.


[9] Kokkinos, Περὶ φωτός, ed. Yaneva, 49, 20-21.


[10] Kokkinos, Περὶ φωτός, ed. Yaneva, 54, 7 – 58, 1.


[11] Kokkinos, Περὶ φωτός, ed. Yaneva, 50, 1-5.


[12] Kokkinos, Περὶ φωτός, ed. Yaneva, 53, 21-24.


[13] Kokkinos, Περὶ φωτός, ed. Yaneva, 35, 30 – 36, 3.


[14] Kokknos, Περὶ θεότητος, ed. Yaneva, 120, 5.


[15] Kokkinos, Περὶ θεότητος, ed. Yaneva, 122, 13-15.


[16] Kokkinos, Περὶ θεότητος, ed. Yaneva, 122, 20 – 123, 2.


[17] Kokkinos, Περὶ θεότητος, ed.Yaneva, 142, 10-14.


[18] Cf. Kokkinos, Περὶ θεότητος, ed.Yaneva, 111, 13-14.


[19] Kokkinos, Περὶ θεότητος, ed. Yaneva, 115, 9-15.


[20] Kokkinos, Περὶ φωτός, ed. Yaneva, 31, 10.


[21] Kokkinos, Περὶ φωτός, ed. Yaneva, 94, 10-17.


[22] Kokkinos, Περὶ θεότητος, ed. Yaneva, 99, 4-5.


[23] Gregorios Palamas, Theophanes, 10; 13, in: Γρηγορίου τοῦ Παλαμᾶ συγγράμματα, eds. P. Christou et alii, v. 2, Thessaloniki 1962, 233, 23; 238, 11-12.


[24] Gregorios Palamas, Theophanes, 13, in: Συγγράμματα, v. 2, ed. Christou, 238, 11-17.


[25] Gregorios Palamas, Theophanes, 3; 22, in: Συγγράμματα, v. 2, ed. Christou, 223, 13-15; 248, 26 – 249, 9.


[26] Gregorios Palamas, Theophanes, 3, in: Συγγράμματα, v. 2, ed. Christou, 223, 2.


[27] Gregorios Palamas, Theophanes, 3, in: Συγγράμματα, v. 2, ed. Christou, 223, 3-9.


[28] Gregorios Palamas, Theophanes, 13, in: Συγγράμματα, v. 2, ed. Christou, 236, 23-26.


[29] Cf. G. Kapriev, Die göttliche Gesetzgebung und die Norm der Erkenntnis gemäß Gregorios Palamas, in: Das Gesetz – The Law – La Loi (= Miscellanea Mediaevalia 38), eds. A. Speer, G. Guldentops, Berlin – New York 2014, 431-436. Бълг. вариант: Г. Каприев, Божественото законодателство и нормата на познанието според св. Григорий Палама. – В: Теологикон, т. 1, Велико Търново, 2012, 89-100.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org