BG | RU

ХРИСТО БЕРБЕРОВ И НЕГОВАТА ЦЪРКОВНА ЖИВОПИС

година 2022 / брой 172, Владимир Димитров

  

Художественото наследство на Христо Берберов, посветено на църковната живопис, досега не е било обект на интерес от страна на изследователите. Проектът „Отзвуци. Христо Берберов (1875–1947) и неговото наследство“ включващ изложба, състояла се в залите на Съюза на българските художници в периода 1–31 март 2022 г., и монографията със същото име[1] са първи опит за документиране на цялостното му творчество, посветено на християнската живопис.


Досега бе известно, че Христо Берберов е работил за храм-паметника в памет на падналите за свободата на България, нар. по-късно „Св. Александър Невски“. В рамките на изследванията, проведени в хода на проекта, се установи, че Христо Берберов е работил и по стенописите в църквите „Свето Благовещение“ в гр. Провадия и в „Св. Параскева“ в гр. Плевен, както и по икони за храма „Успение Богородично“ в родния си град Елена и в храма „Св. Петка-Параскева“ в гр. Варна.


За разлика от други свои съвременници, които вече са работили по икони и стенописи за различни новоизградени църкви, Христо Берберов явно за първи път се среща с църковната живопис при подготовката на мозайките за „Св. Александър Невски“. Христо Берберов заедно с Август Розентал и част от руските иконописци работят по редица декоративни изображения.[2] Според д-р Асен Кермекчиев[3] Христо Берберов заедно с Никола Петров са изписали и част от свода на северния кораб на храм-паметника, както и сцената „Въздвижение на Честния кръст“. А според художника и критика Васил Димов Берберов е изготвил и проекти за част от мозайките в екзонартекса, където са визуализирани представители на небесното войнство.[4].


Важният за християнската история епизод с намирането на Честния кръст от св. царица Елена е един от най-монументалните и е разположен на северната стена, обхваща част от свода над иконостаса на престола, посветен на равноапостолите св. Методи и св. Кирил. В християнската иконография има различни варианти за изображението на св. Елена. В композицията на художника Христо Берберов тя държи в бяла кърпа гвоздеите от разпятието. Фигурата е облечена в императорски одежди и е с диадема на главата. За разлика от останалите персонажи в композицията, които са застинали в театрални пози, св. Елена стои спокойно и сякаш всеки момент ще слезе по стълбата и ще се смеси с множеството в храма. За този така естествено предаден образ на св. Елена вероятно е допринесъл фактът, че художникът се е подготвил предварително, като е направил фотография на съпругата си Мария Берберова, облечена в императорски костюм. В архива на художника освен фотографията откриваме и подготвителната рисунка за патриарх Макарий, което още веднъж ни показва отговорността към работата и задълбочената предварителна подготовка, която е предприемал Христо Берберов, преди да пристъпи към изпълнение.


Друго произведение на Христо Берберов може да се види на южната страна на храм-паметник „Св. Александър Невски“. Това са мозайките на св. Георги Нови Софийски и св. Никола Нови Софийски, разположени в люнет над портите в източния дял на храма. За разлика от стенописите мозайките на художника са във великолепно състояние.


Стенописите в храма „Св. Параскева“ не заемат цялото вътрешно пространство. В зенита на купола е изобразен допоясно Христос Вседържител, заобиколен от серафими. В барабана на купола, в медальони, са разположени осем от апостолите, а останалите четирима, които са и автори на евангелията, отново според традицията, са изобразени в пандантивите. Изображенията в апсидата следват православната традиция – в конхата е поместена сцената „Св. Богородица Ширшая небес“, а непосредствено под нея сцената „Тайната вечеря“. На най-ниския регистър е включено изображение на великите отци литургисти – св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Двоеслов, св. Григорий Богослов, св. Кирил Александрийски и св. Иларион Мъгленски. На най-високия регистър, в който се изобразяват евангелски сюжети, има визуализирани общо шест сцени – три на южната и три на северната стена. Изображенията заемат арковидни полета, като средните са в централната част на храма и са по-големи от останалите. Библейските сюжети са: „Благовещение Богородично“, „Възкресение Христово“, „Възкресението на дъщерята на Иаир“ – на южна стена, „Христос в дома на Марта и Мария“, „Рождество Христово“ и „Въведение Богородично“ на северната стена. Като двете най-важни сцени, „Рождество“ и „Възкресение“ са в централните (по-големи) полета. На най-ниския регистър, където по традиция се рисуват сцени от земния живот на Църквата, са разположени сравнително малко образи, а именно на св. патриарх Евтимий на южната стена и св. княз Борис I на северната стена. По парапета на силно огънатия емпорий в медальони са изобразени светите седмочисленици: св. Сава, св. Климент Охридски, св. Наум, св. Методий, св. Кирил, св. Горазд и св. Ангеларий. Стенописите са били реставрирани през 2007 г., след която са изгубили своето звучене и елегантност, поради това няма да ги коментирам тук.


Друг храм със стенописи от Христо Берберов е „Св. Благовещение“ в Провадия. Този храм е трикорабен с купол и е доста обширен. Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма, а една част от тях са в лошо състояние. Поради това тук ще се спра на отделни живописни изображения, а останалите ще оставя за друга по-обширна публикация, каквато храмът „Св. Благовещение“ безспорно заслужава.


Прави впечатление, че по замисъл стенописите покриват цялата повърхност, която е максимално оползотворена и по стените няма празни пространства. Персонажите, композициите и орнаментите са предварително обмислени и съобразени с архитектурните форми. Това се потвърждава и от архива на художника. В неговия скицник може да бъде видян план на православен храм, неговите размери и други подготвителни дейности по бъдещата му работа като иконописец. Композиционното изграждане на сцените е симетрично със строго хармонично разпределение на фигурите. Стенописите представят два вида пространствена среда – архитектурна и природна. (...)


 


[1]Отзвуци. Христо Берберов (1875–1947) и неговото наследство. С., Нов български университет, Фондация „Цанко Лавренов“, 2022.


[2] Радкова, Р. Храм-паметник „Св. Александър Невски. С., Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1999, с. 81.


[3]https://1bestlinks.net/EmgFl – посетен на 30 декември 2021.


[4]Димов, В. Изъ художествения свят. В: Художествена култура, кн. 19. и 20, с. 64.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org