ФИЛОСОФИЯТА

година 2023 / брой 178, Йозеф Мария Бохенски

Философията е занятие, присъщо не само на специалистите, защото, колкото и странно да изглежда, навярно няма човек, който да не философства. Или поне всеки човек има мигове в живота си, в които става философ. Това е вярно преди всичко относно нашите природоизследователи, историци и хора на изкуството. Те всички рано или късно захващат да се занимават с философия. Разбира се, не казвам, че с това е оказана значима заслуга на човечеството; книгите на философските самодейци – били те прочути физици, поети или политици – са обикновено лоши, те най-често съдържат детински-наивна и неистинна философия. Това обаче е маловажно тук. Важното е, че всички ние философстваме и както изглежда, трябва да философстваме.

Затова за всички е важен въпросът: какво всъщност е философията? За съжаление, това е един от най-тежките философски въпроси. Знам съвсем малко думи, които имат толкова много значения, колкото думата „философия“. Преди само няколко седмици преживях във Франция един колоквиум на водещи европейски и американски мислители. Всички те говореха за философия, но всеки разбираше под това нещо съвършено различно. Бихме искали да разгледаме по-отблизо различните тълкувания и след това да се опитаме да открием сред това истинско гъмжило от дефиниции и възгледи път към разбирането.

Най-напред има един възглед, според който философията е събирателно понятие за всичко, което все още не може да бъде научно третирано. Такъв е например възгледът на лорд Бъртранд Ръсел и мнозина позитивистки философи. Те ни обръщат внимание, че при Аристотел философия и наука значат едно и също и че по-късно отделните науки са се откъснали от философията: първом медицината, после физиката, по-късно психологията, най-сетне и самата формална логика, която, както е известно, днес се изучава обикновено в математическите факултети. Или, иначе казано, изобщо няма никаква философия в смисъла, в който има например математика с нейния специфичен предмет. Философията била нямала такъв предмет. С това име се обозначават само някакви опити да се изясняват разновидни, още неузрели проблеми.

Това със сигурност е интересна гледна точка и приведените аргументи изглеждат първом убедителни. Ако обаче работата се погледне малко по-отблизо, изниква едно много голямо съмнение. Защото, първо, ако беше така, както казват тези философи, днес би трябвало да имаме по-малко философия, отколкото преди около хиляда години. Това обаче със сигурност не е така. Днес има не по-малко, а по-скоро повече философия, отколкото когато и да било. И имам предвид не само числото на мислителите – днес те били около десет хиляди – а и числото на обсъжданите проблеми. Ако се сравни философията на древните гърци с нашата, вижда се, че в двадесетото столетие след Христа ние си задаваме значително повече въпроси, отколкото гърците са познавали.

Второ, вярно е, че различни дисциплини са се откъсвали от философията в хода на времето. Знаменателно е обаче, че когато някоя такава специална наука става самостоятелна, почти същевременно възниква някаква паралелна философска дисциплина. Така например в последно време, когато формалната логика се отдели от философията, веднага възникна една широко разпространила се и страстно дискутирана философия на логиката. По нея днес например в Съединените щати се пише и дискутира навярно повече, отколкото по чисто логически въпроси, макар тази страна да е водеща тъкмо в сферата на логиката – или пък точно поради това. Фактите показват, че философията, вместо да отмира поради развитието на науките, става още по-жизнена и богата.

И накрая един злобарски въпрос към онези, които мислят, че няма философия: в името на коя дисциплина, на коя наука се издига това твърдение? Още Аристотел натяква на противниците на философията следното: трябва или – казва той – да се философства, или да не се философства; ако обаче трябва да не се философства, то е само в името на някаква философия. А това е вярно и днес. Няма по-забавна гледка от онези мними врагове на философията, които привеждат първокласни философски аргументи, за да покажат, че няма философия.

Излиза, че е трудно да се даде право на първото мнение. Философията трябва да е нещо различно от резервоар за незрели проблеми. Тя сигурно е изпълнявала тук-таме и такава функция, но е нещо доста повече от това.

Второто мнение настоява, напротив, че философията никога няма да изчезне, дори когато от нея се откъснат всички възможни науки – защото според това мнение тя не е наука. Тя изследва, казва се, над-рационалното – неразбираемото, стоящото над разсъдъка или поне на неговата граница. Тя следователно има твърде малко общо с науката, с разсъдъка. Философстване означава според това схващане да се изследва не с разума, а по някакъв друг начин, повече или по-малко „неразумно“. Това е едно твърде разпространено днес мнение, особено на европейския континент – и то се поддържа, редом с мнозина други, от определени така наречени философи на екзистенцията. Един съвсем краен представител на това направление е със сигурност професор Жан Вал, водещият парижки философ, за когото по принцип няма съществена разлика между философия и поезия. Но и известният екзистенциален философ Карл Ясперс стои в това отношение близо до Жан Вал. Според тълкуването на Жана Херш, женевската философка, философията е мислене на границата между наука и музика; Габриел Марсел, друг един екзистенциален философ, е разпоредил директното отпечатване на фрагмент негова музика в една философска книга – да не говорим за романите, които упорстват да пишат някои днешни философи. (...)