ХЛЯБ, ВИНО И ПЧЕЛИ ИЛИ ЗА БЛАГАТА ВЕСТ НА ЗЕМЯТА

година 2019 / брой 145, Фабрис Аджадж

Най-важното нещо днес е да се прави бъззз… Можете да правите каквото и да е, но правете в същото време бъззз и всичко ще е наред. Във времето на културата са говорели ухо на ухо, под шума на тромпетите или пък са вдигали „шум като в Ладерно“[1]. В нашите времена на маркетинг разполагаме с тази удобна сричка, идваща от американския изказ и телевизионните игри. Защото бъззз идва от buzzer, този звуков индикатор, чрез който играчът обозначава, че има отговор на въпроса, поставен от водещия. Ето защо този buzzer се представя като емблема на нашето актуално достойнство. Става дума за голямо, обикновено полукръгло копче в яркочервен цвят, което подсказва до каква степен всяка човешка дейност ще бъде улеснена в бъдеще, защото ще се свежда само до това да постигаме всичко, натискайки копчета. Когато правите бъззз в интернет, милиони хора кликват върху вашата публикация: позволили сте им да упражнят върховната си свобода, доколкото чрез бъззз, както отбелязват с вълнение специалистите по маркетинг, потребителят най-сетне става „промоутър“ на стоката.

От своя страна аз бих искал да говоря за един бъззз, който е на повече от 50 милиона години. Един бъззз, който е в основата на бъззза, препращайки към жуженето на насекомото. Бих искал да говоря за пчелите. Това е един много християнски сюжет. Св. Павлин Милостиви, епископ Нолански, обявява през IV в. пчелата за „твърде тайнствена“. Свети Августин се хвали с това, че е добър пчелар (светият покровител на пчеларите обаче е неговият учител св. Амвросий). А св. Франциск Салски непрестанно си служи с пчелата като фигура от духовния живот. Без пчели не би имало пророк, нито обетована земя. Обетованата земя е земя, където тече мед и мляко[2], което предполага и животните, които ги произвеждат, както и удара от рогата на овена или пък жилото на пчелата. Единствената пророчица в Библията се нарича Девора[3], което означава на еврейски „пчела“, а последният от пророците – Йоан Кръстител – изпитва симпатия към ципокрилите насекоми и не се бои от жилото им, тъй като в пустинята се храни с див мед (Марк. 1:6). И накрая, пчелата е един вид пасхална мушица. Тя e единственото животно, възславено заедно с Христос в Exultet (Да възликува) – големия литургичен химн, с който започва Бдението. В латинската версия на римския мисал[4] дяконът благославя пасхалната свещ с думите: „Макар огънят да се разделя на множество части, струи светлина. Подхранва я топящият се восък, даден ни от майката пчела“. Защото в живота няма само мед, има и восък. Той, стапяйки се, подхранва светлината, а тя ни озарява, докато го стапя. По същия начин, за да стане осезаема Христовата светлина, тя, която отблъсква сенките на смъртта, тя, която ни се дава, без да оскъднее, постоянно се нуждае от кошера. Бог Отец ни говори за майката пчела, за да осветли тайнството й.

И все пак тази светлина е на път да помръкне. Медийният бъззз слага под похлупак жуженето на пчелите. Или по-скоро те стават част от медийния бъззз заради своето мълчание. Пчелите изчезват. Това напомня за нещо, наричано CCD (сиреч Colony Collapse Disorder), което може да се преведе чрез „синдрома на унищожаване на колониите“. Кошерите се изпразват. Или от пчелите остава само куп мъртви насекоми. От днес за утре. Както във фантастичните филми. Причината за това унищожение се корени в множество фактори: климатичното затопляне, паразита, наричан Varroa Destructor, пестицидите, промишленото свръхпроизводство, азиатския стършел, американския гнилец, намаляването на генетичното многообразие, дължащо се на селекцията, електромагнитните вълни… Честно казано, не е ясна основната причина за внезапното измиране на пчелите. И все пак то е факт. Американският департамент по земеделие отчита около 30 % загуби годишно в кошерите и равнища, които достигат при отделни пчелари около 99 %. В Европа липсват вече 13 млн. колонии от домашни пчели за опрашването на културите. Защото става дума не само за мед и восък, но и за опрашването. На темата за опрашването са посветени водещи заглавия в икономическите издания, които оценяват този феномен чрез собствения си морал – този на финансовата стойност: „Изчезването на пчелите ще струва 2,9 млрд. евро на Франция“. В Китай, в Съчуан, работници вече опрашват ръчно, с цигарени филтри. Една лаборатория в Харвард работи над изработването на дронове с големината на половин тромбон: щом роботите трябва да заменят повечето работни места, защо да не заместят пчелите? (…)

[1] Израз от пиесата на Александър Дювал „Наследниците или корабокрушението“ (1796 г.), синоним на голяма врява. Б.пр.

[2] Изх. 3:8.

[3] Срв. Съд. 4:4-9.

[4] Последованието на Месата със съпътстващите я текстове. Б.пр.