BG | RU

ИНДИВИДУАЛИСТИЧНОТО ОБЩЕСТВО ПРОМЕНИ ВЪЗПРИЯТИЯТА НИ ЗА БЛИЖНИЯ И ЗА БОГА

година 2022 / брой 172, Разговор с отец Мишел Ремъри

  

С отец Мишел Ремъри разговаря Сандра Керелезова


 


Какви са най-честите терзания и дилеми на съвременните млади хора по отношение на християнската вяра? И успяват ли духовниците да предложат аргументирани отговори на достъпен и интригуващ за младите език? Католическият свещеник, родом от Нидерландия, отец Мишел Ремъри споделя своя опит, приел за своя лична мисия подобряването на диалога с младите. Така се стига и до идеята за книгата Туитове за Бог – издание, което миналата година излезе и на български език. В своите над 400 страници сборникът предлага впечатляващо богата галерия от теми, техният диапазон е широк и обхваща въпроси от автентичността на библейските събития до биоетични дилеми, свързани със съвременните репродуктивни технологии.


Отче, бихте ли ни разказали повече за вашия път към вярата? Можем ли да определим пътя ви към свещеничеството като завой, който е бил доста изненадващ спрямо професионалната посока, която сте били поели преди това?


Учих архитектура в Делфт и първата работа след димпломирането ми беше в Кралските военновъздушни сили на Нидерландия. Екипите от моя отдел построиха всичко необходимо за военновъздушните сили там. Аз бях отговорен за спазването на графика на целия процес на изграждане, да следя всичко необходимо да бъде реализирано от страна на изпълнителя. Нашият отдел беше в основата на строителния процес, дали става дума за хангар за хеликоптери, или за помещения за войниците: всичко, което е във военновъздушната база, беше проектирано и изградено от нас. 


След това започнах работа в една нидерландска инженерна фирма и заминах за балтийските държави. Най-големият проект, с който се ангажирах там, беше изграждането на цяла мрежа от бензиностанции на световна марка, голяма рафинерия и техни офиси. Координирането на всичко това също беше много интересна работа в международна среда. Така че си прекарвах наистина добре.


Харесваше ми да работя като строителен инженер. Имах и чудесна приятелка. Така че нямах никаква причина да искам нещо друго от живота. Но дълбоко в себе си изпитвах някаква празнота, имаше нещо, което не ми достигаше. И когато най-накрая започнах да приемам това сериозно, открих, че това всъщност е Божият призив към мен да стана свещеник.


Не взех това решение от днес за утре, това беше нелека борба, в която дълго не се предавах. Но мисълта за свещенството не ми даваше мира. И един ден казах: „Боже, ако Си сигурен и се осмеляваш да го направиш с мен, значи съм готов да служа като свещеник“. И изведнъж се успокоих напълно, почувствах, че това е правилният избор. През всичките години на свещеническо служение това се потвърждаваше. Няколко седмици след като взех решението, вече бях в Рим и пиех чай с ректора на Папския английски колеж. Там се обучавах, а през 2004 г. бях ръкоположен за свещеник.


В обучението си в Рим имах възможност да съчетая две области, и двете – близки на сърцето ми: литургиката и архитектурата. От една страна, храмовата сграда, съградена от камък и други материали, и от друга страна – църквата като пространство за молитва, в което отслужваме светата Литургия, и как тези две измерения на храма са в неразривна връзка едно с друго. Това е изразено особено добре във философията на бенедиктинския монах и архитект Ханс ван дер Лаан. Именно тази негова философия за мен бе особено интересна и стана предмет на дисертацията ми под заглавие „Мистерия и материя“, която и бе публикувана.


След като няколко години бях енорийски свещеник, поех длъжността заместник генерален секретар на Съвета на европейските епископски конференции (CCEE). След изтичането на мандата ми архиепископът на Люксембург ме помоли да продължа мисията да предавам вярата чрез съвременните средства за комуникация и чрез различни инициативи. Това правя и днес с отговорност и пастирска грижа към младите хора в Люксембург.


Вашата книга Туитове за Бог е вдъхновена от въпроси, поставени от вашите млади пасоми. Бихте ли споделили повече за тези срещи, които се превърнаха в основна идея за издаването на книгата, която вече е достъпна и на български език?


Една от дейностите, които организирах в първата си енория в Лайден, беше свързана с дискусии, на които младите хора бяха свободни да задават своите въпроси за вярата. И това се превърна в проекта Туитове за Бог, който стана международен.


Срещахме се всеки втори вторник и обсъждахме различни въпроси. Разнообразието от теми беше впечатляващо – от сложни богословски въпроси, например за троичността на Бога, до въпроси като този например, дали обичният домашен любимец ще отиде в рая. В края на всяка вечер обобщавах изводите от поставените въпроси, интересното е, че в процеса на разговора самите младежи откриваха и достигаха до важни отговори. Темите, които обсъждахме, станаха основа за появата на книгата Туитове за Бог, важна част от аргументациите вътре са подходящите цитати от Библията и от светите отци.


Младите хора от Лайден задават същите въпроси като връстниците си във Виетнам, Колумбия или Австралия, на всички континенти. Защото те изразяват универсални човешки дилеми и екзистенциални търсения: Кой съм аз? Какво е моето призвание? Защо понякога е толкова трудно да стигна до Бога и да Го разпозная в живота си?...


Младостта е период от живота на човека, който се характеризира с оспорването на авторитети и бурното отстояване на свободата. За немалка част от съвременните млади хора Църквата и нейните принципи са свързвани със спазването на правилата и следователно – на ограничаване на тази свобода…


Това оспорване на авторитетите е свързано с едно от големите предизвикателства за Църквата в съвременния свят – тенденцията към индивидуализъм. Това неизбежно води до фалшиво чувство за самодостатъчност. Нещо коренно противоположно на общностния идеал на християнската вяра. Индивидуалистичното общество драстично променя начина, по който общуваме помежду си, оттук – и начина, по който се отнасяме един към друг, както и възприятията ни за Бога.


В близкото минало, за да изпълняваме мисията си сред младите хора, бе достатъчно да достигнем до съответните младежки църковни групи. Днес е различно, особено в Западна Европа, индивидуализмът, който може да бъде разпознат във всички аспекти на социалния живот, оказва влияние и върху живота на Църквата, и върху начина, по който вярата се открива и преживява. Този индивидуализъм е свързан с консуматорството, материализма и хедонизма, където отделният човек и неговите нужди са поставени в центъра. В този контекст вярата се приема преди всичко за лично дело. Освен това, ако индивидът стои в центъра и изглежда, че всичко върви добре, каква е нуждата от Бог? Следователно индивидуализмът и секуларизацията са тясно свързани. Ето защо, за да изпълним нашата мисия сред младите, ние трябва да отправяме посланията си към отделния човек. И въпреки че съществува реална опасност от религиозен индивидуализъм, при който общностната природа на вярата е изместена на заден план, тази съвременна тенденция отваря и нови възможности. Например хората са по-малко повлияни от другите и могат открито да подходят, без влиянието на средата, към въпросите на вярата.


Днес в евангелизаторските дейности на Църквата е необходим по-личен подход, отколкото е бил използван в близкото минало, достигайки до отделния човек, а не до цели групи от хора. Въпреки че това означава ние да променим начина, по който общуваме с другия, този подход е дълбоко евангелски. Той предлага реален шанс на Църквата да се фокусира отново върху адресатите на своето послание като отделни субекти, обичани от Бога, които извървяват своя личен път към Него. Вярата е изградена върху лична връзка с Христос, която обаче се преживява в единство с другите, в общността на Църквата. Отделната личност е тази, която трябва да поиска да пристъпи към тайнството на Кръщението например, както виждаме от евангелския диалог между апостол Филип и етиопеца (Деян. 8:26-40).


Преди всичко обаче вярата винаги се живее в общение с Христос и с Неговата Църква, така че в християнството няма място за абсолютен индивидуализъм. Папа Франциск често изобличава културата на егоистичния индивидуализъм. Реалностите на днешния свят обаче са такива – Евангелието се възвестява на силно индивидуалистично мислещи хора. Благовестието в нашето съвремие трябва да се извършва по начин, който да докосва тревогите и проблемите на съвременния човек. Точно както Филип подходи към етиопеца, с достъпните за него аргументи и език той му обясни старозаветните библейски стихове, така и днешните наследници на апостола трябва да намерят най-точния език, най-подходящите аргументи и методи, за да свидетелстват за Божията любов към всеки човек. И когато отделният човек поиска да се кръсти, тогава вече той да е готов да остави зад себе си своята индивидуалистична нагласа към живота. Това е процес и подходящият подход, с който пристъпваме към всеки отделен човек спрямо неговите индивидуални специфики, ще му помогне постепенно да възприеме по-общностен начин на живот.


Нека си дадем сметка колко драстично се е променил начинът ни на общуване през последното десетилетие! Темповете стават все по-светкавични: преходът от писмото (около 2400 г. пр.н.е.) към телеграфа (XVIII в.) отне няколко хилядолетия, интервалът между появата на радиото (XIX в. век) и появата на телевизията (ХХ в.) бе по-малко от век и ето че когато интернетът стана достъпен за все повече хора в началото на 90-те години на миналия век, промените настъпиха в рамките на десетилетия. (...)


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org