ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СИНОДАЛНА ВЕРСИЯ НА БИБЛИЯТА, КОЯТО ОСТАВА НЕПУБЛИКУВАНА

година 2022 / брой 170, Венцислав Стойков

Големи са наистина трудностите, които съпътствуват всички преводачи на св. Библия, на какъвто и език да бъде превеждана тя.

Митрополит Йосиф

През последните две десетилетия по конференции или в публикации, посветени на българския библейски превод, редовно се споменава съществуването на Синодален превод на Библията, изготвен от началото на 60-те до средата на 70-те години на XX век.[1] Все още обаче не е напълно ясно какво точно се е случило с него. Известно е, че е правен превод, който не е публикуван. Знае се, че ръкописът е бил предоставен за съхранение в касата на Светия синод. Никой обаче не е сигурен дали ръкописът все още съществува. Търси се дали има официална процедура да се извърши проверка и установяване наличността или липсата на такъв ръкопис в касата на Св. синод. А би било ценно, ако е оцелял, този ръкопис да бъде дигитализиран и издаден. Изнамирането и публикуването на превода ще донесе вдъхновение и полза не само за изследователите на библейската преводна традиция и на българската църковна история за периода, но и за всички, които имат личен или духовен интерес към текста на Библията.

Докато чакаме Божият промисъл да изнесе ръкописа от някоя каса или шкаф, ние ще продължим да си задаваме въпроси като: Кой и кога е работил по този проект? Какво е било първоначалното задание и как е следвано или променяно с времето? Доколко работата е била редакторска и доколко преводаческа? Какви принципи и процедури са следвани? Доколко изготвеният текст се придържа до изданията на оригиналните езици? Каква помощна литература и преводи на други езици са ползвани в процеса на работа? Какво е представлявал завършеният текст? Какво е попречило той да бъде публикуван? Повлиял ли е все пак с нещо този проект на изданието на Библията от 1982 г.?

Настоящата статия е опит да се намери отговор на част от тези въпроси. Тя е по-скоро начало на едно проучване, което започва с обобщаване на сведенията, изнесени в различни публикации от времето на работата по неиздадената синодална версия на Библията до наши дни. Надеждата ни е, че в близко бъдеще ще имаме възможност да анализираме документацията на Библейската комисия, изготвила тази версия на Библията, както и архивите на Св. синод по този въпрос.

Началото

И така, всичко, изглежда, започва с личността и дейността на Българския патриарх Кирил. На Третия църковно-народен събор (10 май 1953 г.)евъзстановена Българската патриаршия, а Пловдивският митрополит Кирил е избран за Български патриарх.[2] Сред задачите, които си поставя този образован амбициозен духовник, е да се повиши подготовката и да се опреснят знанията на свещениците в страната. Затова от края на 50-те години започват да се провеждат общи богослужения, изнасят се доклади на различни теми и се организират разисквания върху богословски и пастирски въпроси. Изготвят се кратки коментари върху библейски книги (обикновено по примера на руски образци), с главна цел по-добрата подготовка на свещениците.[3] Стремежът на патриарха към повишаване на образователния ценз на клира и по-добрата проповед сред народа неминуемо е свързан и с текста на Свещеното писание. Тази линия на предстоятеля на БПЦ е възприета и от Св. синод.[4]

През 1959 г. синодалните архиереи възлагат на Варненския и Преславски митрополит Йосиф (1900–1988 г.) да проучи „въпроса във връзка с едно евентуално ново издание на българската Библия“. Митрополитът провежда среща с професорите от Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София Иван Марковски, Христо Гяуров и Боян Пиперов „за едно съвместно обсъждане на въпроса“. На 18 ноември 1959 г. той изпраща доклад по темата до Българския патриарх Кирил. В него митрополитът излага резултатите от това обсъждане. Групата библеисти са на мнение, че е налице нужда от „един преглед-ревизия на българската Библия (издание на Св. синод на БПЦ от 1925 г.)“. Те изтъкват следните причини: 1) тиражът на Библията от 1925 г. е почти напълно изчерпан; 2) поради своето естествено развитие българският книжовен език е претърпял сериозни промени по отношение на морфология, лексика и стилистика и 3) в периода след публикуването на Синодалната Библия през 1925 г. библейската богословска наука у нас[5] и по света е постигнала значително развитие. Освен това при своята научна и преподавателска дейност групата библеисти се е натъкнала на множество фактически грешки в превода спрямо еврейския и древните му преводи (Септуагинта и Вулгата) за Стария завет и спрямо гръцкия текст за Новия завет.[6]

Групата, ръководена от митрополит Йосиф, предлага и решение на отбелязаната от тях нужда. Препоръчват да се направи „преглед-ревизия“, която да подобри текста на Библията морфологично и стилистично, както и да изправи „фактическите неточности и известни отклонения от оригиналния текст и древните му преводи“. Работата да бъде базирана на българския превод на Библията от 1925 г., който да се „сравни с най-новите и критични научни издания“ на библейския текст на еврейски, гръцки (на 70-те[7]), латински, славянски, руски и на някои нови езици. Още предлагат „словното“ богатство на текста, „където няма фактически груби отклонения от оригиналите“, да бъде запазено. Изписването на собствените имена (на лица, места, градове и т.н.) също да остане без промяна. Но там, „където някои думи и форми са вече остарели или са станали трудно разбираеми“, трябва да се направят промени. Новото прегледано издание трябва също да включва и неканоническите старозаветни книги и да не се променя редът, в който са поместени библейските книги.[8]

Дадените предложения обаче не се ограничават само до работата по библейския текст, но специалистите се заемат да помислят и за това как да се подпомогнат читателите. Те предлагат в началото на новото издание да има кратък увод, в който да се направи „преглед-история на българския превод на Библията“. В края на изданието смятат, че е добре да се помести индекс на по-често срещаните библейски собствени имена. Срещу тях е добре да се посочат с български букви произношението им на еврейски в Стария завет и на гръцки за Новия завет. След това срещу всяко име да се обясни значението му, „защото в него при всички случаи е вложена определена идея, която по никакъв начин не може да се долови от приетата сега на български език форма на собствените имена“. Накрая ще е нужно „да се проверят повторно паралелните места под черта“[9], за да се „поправят някои неточности с контекста или да се допълнят с нови“. В библейския текст „с курсив да се посочат думите, които се вмъкват за изглаждане на фразата на български език, а в скоби да се поставят разликите между еврейския текст и този на 70-те“. (...)

[1] Все още не можем точно да определим дали работата по този превод окончателно приключва през 1974 или 1975 г. Засега приемаме по-ранната възможна дата.

[2] По въпроса виж още: Темелски, Христо. Българската патриаршия – стожер на Православието. – В: Църковен вестник, октомври, брой 20, 2004: http://www.pravoslavieto.com/history/20/1953_bg_patriarchia/index.htm#1, достъпно на 26.12.2021.

[3] Виж например: Царев, Г. Тълкувание на посланието на Св. Ап. Павла до римляните. Пособие за изпитни събеседвания на свещениците. София, 1958; Гяуров, Хр. Тълкуване на второто послание на Св. Ап. Павла до коринтяните. Пособие за изпитни събеседвания на свещениците. София, 1960; Гяуров, Хр. Тълкувание на посланието на Св. Ап. Павла до ефесяните. Пособие за изпитни събеседвания на свещениците. София 1962; Йосиф, Варненски и Преславски, Васил Николов. Поглед върху пастирските проблеми в посланията на св. ап. Павел до Тимотей и Тит. Пособие за изпитните събеседвания на свещениците. София, 1966; Вълчанов, Сл. Тълкувание на книгата на пророк Даниил. Пособие за изпитните събеседвания на свещениците. София, 1975; Вълчанов, Сл. Тълкуване на Дванадесетте пророци. Пособие за изпитните събеседвания на свещениците. София, 1977 и др.

[4] Димитров, Иван Ж. Непубликувано интервю, взето от В. Стойков. София, 01.10.2021.

[5] Според проф. Димитров това е следствие от създаването на първия български богословски факултет при СУ „Св. Климент Охридски“ през 1923 г., „който е създал и утвърдил първите поколения библеисти у нас“. Виж Димитров, Ив. Ж. Преводите на Библията на съвременен български език. – В: Библията и България. Сборник доклади от научни конференции, проведени в СУ „Св. Климент Охридски“, на 1 ноември 2007 и във ВУ „Св. св. Кирил и Методий“ на 18 декември 2007. София, 2007, с. 95.

[6] Марковски, Иван. За работата на библейската комисия. – В: Църковен вестник, година 61, брой 39. София, 1961, с. 2; Йосиф, Варненски и Преславски. За работата на Библейската комисия. Изяснителни бележки. – В: Духовна култура, година 48, кн. 67. София, 1968, с. 2.

[7] Т.е. Септуагинта.

[8] Тук освен подредбата на каноническите и неканоническите книги в Стария завет вероятно се има предвид и мястото на Съборните послания, които в изданията на гръцкия текст са след Посланието към евреите.

[9] Днес паралелните места в библейския текст също се наричат „препратки“.