ИВАН МИЛЕВ – ПОЗНАТИЯТ, НЕПОЗНАТИЯТ…

година 2017 / брой 126, Филип Зидаров

През 2017 се изпълниха две кръгли годишнини, 120 години от рождението и 90 от ранната смърт на един от най-популярните и същевременно един от най-енигматичните български художници – Иван Милев (1897–1927). Като че ли самото време е синтезирало значението на неговите поява и присъствие на младата артистична сцена на страната по един твърде необичаен начин. Неоспорим е фактът, че почти столетие след като втората вълна на испанската инфлуенца преждевременно отнася този толкова многостранен творец, той остава като един от най-разпознаваемите за широката публика образи на творби на даден художник, като стилистика и конкретни произведения. И не само това. Непоклатимата привлекателност и съвременната оценка на неговото творчество, превърнали го в културeн знак на национална културна идентичност, се оказват резултат от „модерността“, който те внушават и до днес. Необичайността на обстоятелства от такъв характер напомня за поне още един друг представител на артистичните търсения на XX век, имал сходна неласкава житейска съдба и починал също така млад само 7 години преди Иван Милев – Амедео Модиляни. По подобен начин последният приживе остава неразбран и недооценен „авангардист“, а почти век след смъртта си запазва харизмата на невписващата се в схемите на своето съвремие художествена индивидуалност, пророкувала естетическите жалони на бъдещето.

През май и юни 2017 година Софийската градска художествена галерия почете този необикновен от всяка гледна точка талант с мащабна експозиция под името „Иван Милев – Посоки“ с амбицията да покаже в поляризираната светлина на кураторски акценти различните аспекти на неговото многостранно творчество. Иван Милев – автентичният, появил се като че ли от нищото талант, превъзхождащ своите професори от бъдещата Художествена академия; Иван Милев – радетелят за истинския дух на „народно изкуство“, различно от налагания дотогава етнографски натурализъм; Иван Милев – спиритуалният, запленен от автентичната духовност на религиозната тематика; Иван Милев – мечтателят, оценил дълбочината и мъдростта на фолклорния легендариум и приказната връзка с изкуствата на Ориента; Иван Милев – авангардният, осъзнал значението на декоративното изкуство като част от разбирането за съвременна европейска естетика.

Когато бях малък, понякога ходех на гости да си играем с внуците на Иван Милев, защото бяха мои връстници. Много преди да започна да си давам сметка кой е дядо им, бях останал задълго омагьосан пред една голяма картина, окачена на централно място до камината в просторния хол на къщата в Бояна, винаги осветена от високите френски прозорци, през които човек можеше да се любува на тучната зеленина на Витоша. (…)