КАК ЩАТИТЕ ОТ БИБЛЕЙСКИЯ ПОЯС ЗАГУБИХА БОГ И ОТКРИХА ТРЪМП

година 2018 / брой 128, Гари Силвърман

Той е разведен прелюбодеец, а в миналото – собственик на хазартна компания. Как стана възможно моралното мнозинство на Америка да припознае Тръмп като евангелист?

 

Преди няколко седмици посетих Алабама, където преживях религиозно просветление. Един Божи човек ме посрещна в дома си, където пихме по чаша английски чай, докато говорихме какво се беше случило с Иисус Христос в земята на Доналд Тръмп.

Гостувах на Уейн Флинт, жител на Алабама, посветил се на хората от южните американски щати. Той е 76-годишен почетен професор по история в университета Обърн, описал с голяма симпатия хората от този регион в книги като Бедни, но горди[1]. Баптистки проповедник, който и до днес продължава да преподава в неделното училище на своята църква, където миналата година произнесе надгробното слово на погребението на своята приятелка Харпър Ли, автор на Да убиеш присмехулник.

Седнахме в претрупания с книги кабинет в дървената къща на Флинт в Обърн, Алабама, за да говорим за местната икономика, но разговорът бързо се насочи към главната мистерия в американската политика. Тръмп нямаше да стане президент без решителната подкрепа на хората, описани от Флинт – белите жители на щатите от библейския пояс[2], възпитани в местните религиозни традиции, които толкова силно отличават Америка от Европа. Задавах си въпроса как е възможно три пъти женен бивш собственик на казино – записан да се хвали как опипва жени – да спечели доверието на вярващите.

Отговорът на Флинт беше, че хората се променят. Думите на Иисус от Евангелието вече имат по-малко значение за тяхното мислене и поведение, обясни той. Църквата вече не е толкова привлекателна. Бракът е все по-малко ценен. Четенето на дълбоко преработени версии на Библията кара хората да ограничат своите политически притеснения до проблема за абортите и въпросите, свързани с хомосексуалистите. Това ги е накарало да се доверят на президент, който е въплъщение на несвещената троица на материализма, хедонизма и нарцисизма. В този смисъл победата на Тръмп е не толкова израз на старата религиозност, а по-скоро признак за отстъпление от нея.

„Изборите през 2016 г. ярко очертаха какво всъщност е загубила християнска Америка“, казва Флинт, произнасяйки своята присъда със спокойна увереност, която ми напомни за героя на Ли, Атикус Финч, изигран от Грегъри Пек в едноименния филм по романа от 1962 г.

Може да се каже, че това, което е било в сърцевината на християнския морал през последните 200 години, днес е без значение, което означава, че вече приличаме много повече на Германия и Франция, на Англия или Холандия, където са запазени само някакви християнски възгледи.

„Иронично е, че евангелистите се включиха и преобърнаха политиката тъкмо за да предотвратят този резултат. Уплашени, че т.нар. секуларни хуманисти ще наложат своя морален ред чрез правителствени актове, в края на 70-те години новородените християни започнаха да се стичат към избирателните секции. Влиянието им беше неоспоримо. Те бяха воините на победоносната Революция на Рейгън от 1980 г. Миналата година отново те спасиха Тръмп, когато много политически анализатори го бяха отписали, настоявайки, че променената демографска ситуация на САЩ е направила невъзможен избора на бял консерватор като него.

Когато християнската десница започна да набира популярност, тя се обедини около лозунга за защита на неродените. Но твърдото противопоставяне на абортите на беше традиционната позиция на евангелистите. През 1971 г. – две години преди решението на Върховния съд за легализиране на абортите по делото на Роу срещу Уейд – Евангелистката конвенция на южните баптисти, най-голямата протестантска деноминация в Америка, допусна възможността за аборт в случаи на изнасилване, кръвосмешение, „тежка“ деформация на плода или когато съществува „вероятност от увреждане на емоционалното, психическото и физическото здраве на майката“. До 1976 г. Конвенцията застъпваше позицията, че правителството трябва да играе „ограничена роля“ по отношение на абортите.  (…)

 

 

[1] Книгата Бедни, но горди. Бедните бели на Алабама (Poor but Proud: Alabama's Poor Whites) на Уейн Флинт е издадена през 1989 г. и получава награда за академична книга на годината в САЩ. 

[2] Библейският пояс (The Bible Belt) е неофициално име на южните централни и югоизточните щати, в които социалният консерватизъм и евангелското протестантство играят важна роля в обществото и политиката.

Търси