BG | RU

КАКВО СЕ СЛУЧВА В КОРИНТ?

година 2023 / брой 179, о. Павел Събев

  

Апостол Павел посещава град Коринт през 51 г. по време на второто си пътуване заради благовестието (51–53 г.) и престоява в града около година и половина. Отсяда в дома на Акила и Приска, които също като него се изхранват с правенето на палатки. Проповядва в синагогата в Коринт и в къщата на Юст, където се събират християните – евреи и езичници – хора с различен социален статус.[1]


Евреите настояли пред проконсула Галион[2] Павел да бъде наказан, защото внасял смут със своето учение за Мойсеевия закон. Галион отказал да бъде съдия по въпроси, касаещи юдейската религия, затова изгонил всички. Интересно е съобщеното в книга Деяния: „Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това” (Деян. 18:17).


Кореспонденцията с Коринт


Двете писма до Коринтската църква са написани вероятно ок. 57 г. по време на третото пътешествие на апостола (54–58 г.); първото писмо е написано в град Ефес, а второто в град Филипи (Македония), където пристигнал по-късно и Тит, за да се види с апостола и да донесе вести от Коринт.


В 1 Кор. 5:9 откриваме ясна посочка („Писах ви в писмото си...”), че това не е първото писмо на апостол Павел до църквата в града. Вероятно второто послание до коринтяните, с което разполагаме днес, се състои от няколко фрагмента от Павлови писма, събрани по-късно от коринтските християни. Пасажът в 2 Кор. 6:14-7:1[3] би могъл да бъде част от изгубеното писмо на апостола (преди това, което сега наричаме Първо послание до коринтяните). Това писмо вероятно е написано скоро след основаването на църквата в Коринт от апостолите Павел, Сила и Тимотей и след последващо посещение там на Аполос, красноречивия евреин от Александрия[4], вероятно ок. 53–54 г.


Ако това е така, то второто писмо на Павел до коринтските християни е 1 Кор. 1-16. Написано е в Ефес вероятно в началото на 54 г., където пристигат трима от Павловите спътници – Стефанин, Фортунат и Ахаик, с новини от Коринт, вероятно по тях коринтяните са изпратили и свое писмо до апостола.[5]


Възможно е да е имало и трето писмо, фрагмент от него може да бъде възстановен от 2 Кор. 10-13.[6] След като апостолът пише първото писмо до коринтяните, ситуацията се влошава, така че той изпраща Тимотей и се надява да изпрати Аполос. Самият Павел посетил града за втори път и това било „болезнено посещение”[7]. Третото писмо вероятно е написано в Ефес през 54 г.


Мнозина изследователи днес приемат, че фрагменти от четвърто писмоса оцелели в пасажи от 2 Кор. 1-9 (без 6:14-7:1). Апостол Павел планира трето пътуване до Коринт, като възнамерява да мине през Македония.[8] Докато той е в Македония, Тит пристига от Коринт с новината, че коринтяните са преосмислили ситуацията и отново са верни на апостола (2 Кор. 7:5-9, 13). Като резултат от връщането на Тит с добрата новина, Павел пише последното си писмо до Коринт (2 Кор. 1-9), най-вероятно в края на 54 г. от Македония (Филипи?).


Авторитет и власт


Коринтската църква е разделена на фракции, като всяка от групировките отдава предпочитание на различни апостоли. Нещо повече, тези апостоли били сравнявани и противопоставяни един на друг.[9] Видни коринтяни дори се съмняват в апостолската власт на свети апостол Павел[10], затова той настоява, че съединението[11] на вярващите е в Христос, а не в Павел, Аполос или друг от апостолите.


Някои от коринтските християни очевидно претендирали, че притежават висша „мъдрост” и „знание”.[12] Тези „духовни”[13] (πνευματικοί), „съвършени” (τέλειοι) и „мъдри” (σοφοί) хора очевидно били в опозиция на апостола и смятали, че тяхната извисеност ги прави свободни да постъпват, както намерят за добре, пренебрегвайки моралните норми на поведение, към които се придържали дори езичниците. Ироничната реплика на апостол Павел – „Преситени сте вече, обогатихте се вече и се възцарихте без нас... Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни“ – е насочена към претенциите за постигнато високо състояние на просветленост от някои от членовете на коринтската църква. Напрежението очевидно ескалира, защото апостолът заявява: „Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм” (1 Кор. 9:1-2). Властта произтича от апостолството, тя е дадена от Господа за съзиждане, а не за разрушаване и това е напомнено два пъти, затова и апостолът щади коринтяните и не идва в Коринт, за да не контролира вярата им.[14] Макар че други вземат материални придобивки от тях, Павел не се възползва, за да не причини „някоя спънка на Христовото благовестие”. Той често отбелязва, че не разчита на заповеди и принуда.[15]


От всичко това можем да заключим, че апостолският авторитет дава власт на апостолите над църквите и правото да се възползват от материалните блага на техните членове. Апостол Павел обаче е убеден, че заповедите и принудата не са начин да се упражнява властта на апостолството. Смятам този детайл за съществен тук, защото е следствие от разбирането на апостола за неизкупеното човечество като поробено от греха или закона. Езичниците са подвластни на греха на идолопоклонството (всичко, което е поставено на мястото на Бога), евреите са поробени от нормативността (Закона) в отношенията си с Бога. И едните, и другите са „затворници” и не могат да избират свободно. В Христос те вече имат свобода, затова „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо”[16]. (...)


 


 


[1] Вж. Деян. 18:4-5, 7-8; 1 Кор. 1:18-3:4; 7:17-20; 9:19-21; 11:17-22; 12:2.


[2] Луций Аней Новат, брат на римския философ Луций Аней Сенека, е осиновен от римския сенатор Луций Юний Галион и приема неговото име. Проконсул (т.е. осъществява висшата съдебна и военна власт) на провинция Ахея през 51–52 г. сл.Хр.


[3] Апостол Павел увещава своите читатели да не се свързват с неправедни човеци, това е същата тема, както в 1 Кор. 5:9-13. Освен това се забелязва прекъсване на мисълта между 6:13 и 7:2.


[4] Вж. Деян. 18:24-19:1; 1 Кор. 1:12; 3:5-6.


[5] В 1 Кор. 7. апостол Павел отговаря на въпросите на коринтяните, като започва всеки път с уводната фраза „а относно” (1 Кор. 7:1, 25; 8:1; 12:1; 16:1).


[6] Няколко причини ни дават основание да смятаме, че този текст е написан преди 2 Кор. 1-9. Текстът в 2 Кор. 10:1 рязко променя настроението на Павел: от топло чувство (2 Кор. 1:3-7), взаимна любов и прошка (2 Кор. 2:5-11), увереност, радост и утеха заради ревността на коринтяните (2 Кор. 7:4, 11-13) до строгост и конфликт в глави 10-13. Малко вероятно е, че такива противоположни настроения могат така рязко и някак без аргумент да се сменят в рамките на едно послание.


[7] Вж. 2 Кор 2:1; 13:2


[8] Вж. 2 Кор. 2:12-13; 12:14; 13:1; срв. Деян. 20:1.


[9] Текстът в 1 Кор. 4:1-6; срв. 16:12 намеква за конфликт между Аполос и Павел. В езическите мистерии се отдава голяма роля на този, който извършва посвещението. Вероятно Аполос е превъзхождал апостол Павел по ораторски умения (виж 1 Кор. 2:1-5).


[10] Вж. 1 Кор. 9:1-3; 2 Кор. 11:5; 12:11. Цялата 11 глава от 2 Кор. съдържа много горчивина от злото, причинено от противниците, които оспорват апостолския авторитет на Павел. Затова и 12 глава разказва за „грабването на апостола” до трето небе и „неизказаните думи”, които чува в рая.


[11] Метафоричното значение на καταρτίζω в 1 Кор. 1:10 е интересно, тъй като думата означава „наместване на счупена кост, за да зарасне отново“.


[12] Вж. 1 Кор. 1:17-19; 2:1-13; 3:18-23; 8:1-13; 2 Кор. 1:12.


[13] Вж. Pearson, B. A. Pneumatikos-psychikos Terminology in First Corinthians: A Study in the Theology of the Corinthian Opponents of Paul and Its Relation to Gnosticism. Society of Biblical Literature, 2000. Според Пиърсън коринтяните разграничавали Иисус от Христос, затова фразата Господ Иисус се среща в онези пасажи, в които най-ясно се виждат противоречията в Коринтската църква (вж. напр. 1 Кор. 5:4; 9:1; 11:23; 2 Кор. 11:31), вж. Pearson, B. A. Op. cit., р. 33.


[14] Вж. 2 Кор. 1:23-24; 10:8; 13:10.


[15] Вж. 1 Кор. 7:6; 9:12; 2 Кор. 8:8; срв. Филим. 1:8, 14.          


[16] Тази мисъл е повторена два пъти: в 1 Кор. 6:12 и 10:23.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2023 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org