МЕЖДУ ХИМЕРА И ХАРИБДА. ВИЗАНТИЙСКИ И ПОСТВИЗАНТИЙСКИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИТАЛИАНСКИТЕ ГРАДОВЕ ДЪРЖАВИ

година 2022 / брой 170, Василиос Сирос

Въведение

При цялото изобилие от изследвания за икономиката и дипломатическите отношения между Византия и средновековна Италия – особено Генуа и Венеция – темата за византийските възгледи относно политическите и конституционни уредби на средновековните италиански градове държави е засегната пренебрежително слабо. Този текст си поставя задачата да запълни споменатата лакуна, като изследва начините, по които някои от най-значимите византийски и поствизантийски политически автори и историци са виждали политическата организация на италианските градове. За целта можем да се допитаме до голямо множество от разнообразни източници – като например популярни легенди или песни, както и политически съчинения, които застъпват идеи, отразяващи конституционните практики, следвани от италианските градове държави.^[1] Този текст обаче черпи предимно от философски и исторически текстове, както и от съчинения с осезаема политическа насоченост, писани от византийски и поствизантийски автори между ХІІІ и ХVІІ век. Специфичната цел на моето изследване е да прокарам пътека през този терен и да предложа карта на основните диспозиции, интелектуални сили и мотиви, действащи във византийските дебати за италианския градски живот. Ще покажа как тези се включват в писанията на значими фигури от византийския и поствизантийския интелектуален живот като Теодор Метохит (1270–1332), Йоан Кантакузин (1292–1383), Никифор Григора (ок. 1295–1359/60), Георгий Трапезундски (1394 – ок. 1472), кардинал Висарион (ок. 1400–1472), Лаоник Халкокондил (ок. 1423–1490?) и Йоан Котуний (1572–1657). Освен това изследването ми ще разгледа начините, по които византийските автори са използвали и усвоявали класическите политически идеи, за анализирането на различните конституционни форми и оправдаването на определени типове режими.

Настоящата работа представлява първото детайлно изучаване на идеите на византийските и поствизантийските автори относно политическите условия, които преобладават в средновековна и ранномодерна Италия. Тя извлича и представя досега неизвестни или пренебрегвани материали, като например съчиненията на Котуний и гръцките епиграми от ХVІ и ХVІІ в. Хвърля светлина също така върху нови автори и открива в техните съчинения аспекти, които заслужават да бъдат включени в историята на византийската и поствизантийската политическа мисъл.

Класически прецеденти и източници

Република и демокрация

Византийските разкази за конституционната организация на италианските градове държави често биват определяни от гледна точка на сравненията с двата основни модела на древногръцка политическа организация – демокрацията и смесената конституция, макар знанието на византийците за политическата история на Древна Гърция често да се оказва неточно или погрешно.^[2] Преобладаващото мнозинство от византийските автори имат силно пристрастие към монархията. Независимо от всичко това и макар да е твърде пресилено утвърждаването на отчетливо републиканска тенденция в границите на византийската политическа традиция, ние все пак срещаме изолирани случаи на защита на републиканските или демократичните идеи, или пък на избора като предварително условие за здравословно управление.

Зосима (Зосима, който живее от втората половина на V в. до началото на VІ в.) в своята Historia Nova (Нова история) настоява за това, че републиката е за предпочитане пред империята.^[3] Йоан Лид (VІ в.) е представител на група ранновизантийски автори, които дават висока оценка на ползите от изборната монархия за сметка на наследствената и подчертават конституционните ограничения и пречки на царската власт. В своето съчинение De Magistratibus reipublicae Romanae(За магистратурите на Римската република) Лид се аргументира убедително в полза на изборния цар, който би управлявал в съответствие със законите и одобрението на най-добрите и ще се грижи за благополучието на своите поданици. Лид поставя под въпрос легитимността на римските императори, прославя политическата свобода, с която се отличава Римската република, и подчертано не одобрява управлението на Юстиниан, сравнявайки го с това на ранните римски царе и управляващите по време на Републиката.^[4]

Доктрината на Аристотел за суверенната власт на мнозинството, изглежда, е допадала на някои византийски автори. Например Михаил от Ефес (1059–1129) в своите scholia върху Политика, черпи от Аристотеловата книга, за да обоснове схващането си, че Многото никога не биха се отнесли несправедливо към Малцината и богатите, ако действат колективно – като единно благо и справедлив човек.^[5] По този начин, разсъждава той, многото хора заедно съчетават различни качества и са носители на сумата от добродетелите на един добър или най-добър човек. Следователно не биха се отнесли несправедливо към богатите, конфискувайки и разпределяйки собствеността им сред бедните.^[6] (...)

 

 

 

[1] За песните вж. напр., Manuela Dobre, “The Venetians in the 15th Century Byzantine People Songs,”Annuario dell’ Istituto Romeno di Cultura e Ricerca Umanistica di Venezia4 (2002): 69-81; Petros P. Kalonaros, Venice in the Legends and Songs of the Greek People (Athens, 1942) [на гръцки]; Silvio G. Mercati, “Venezia nella poesia neo-greca,” in Italia e Grecia: Saggi su le due civiltà e i loro rapporti attraverso i secoli (Florence, 1939), 309-39, in Collectanea Byzantina, ed. Augusta Acconcia Longo (Bari, 1970), 2: 572-602.За политическите съчинения вж. тези на Теодор Палеолог (1382–1464) De regimine principis—Les enseignements de Theodore Paléologue, ed. Christine Knowles (London, 1983). Вж. също при Teresa Shawcross, “‘Do Thou Nothing without Counsel’: Political Assemblies and the Ideal of Good Government in the Thought of Theodore Palaeologus and Theodore Metochites,” Al-Masāq 20 (2008): 89-118.

[2] Johannes Irmscher, “Die hellenische Polisideologie und die Byzantiner,” in Hellenische Poleis: Krise-Wandlung-Wirkung, ed. Elisabeth C. Welskopf (Berlin, 1974), 3: 1639-67; и по-общо, Elizabeth M. Jeffreys, “The Attitudes of Byzantine Chroniclers towards Ancient History,” Byzantion 49 (1979): 199-238. За византийските възгледи върху античните гръцки градове държави вж. Johannes Irmscher, “L’ideologia ellenica della polis e i Bizantini,”Byzantinische Forschungen8 (1982): 71-85. Сравни описанието на антична Атина у Михаил Хониат (ок. 1140–1220) при Paul Speck, “Eine byzantinische Darstellung der antiken Stadt Athen,” Hellenika28 (1975): 415-18, Преведено на английски като “A Byzantine Depiction of Ancient Athens,” in idem, Understanding Byzantium: Studies in Byzantine Historical Sources, ed. Sarolta Takacs (Aldershot, 2003), no. V (29-32). Вж. също Silvio G. Mercati, “Intorno alla elegia di Michele Acominato sulla decadenza della citta di Atene,” inEis mnemen Spyridonos Lamprou (Athens, 1935), 423-27, in Collectanea Byzantina, 1: 483-88.

[3] Изследване на средновизантийските възгледи за Древния Рим срещаме у Athanasios Markopoulos, “Roman Antiquarianism: Aspects of the Roman Past in the Middle Byzantine Period (9th-11th Centuries),” in Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies, vol. 1: Plenary Papers, ed. Elizabeth Jeffreys (Aldershot, 2006), 277-97.

[4] Anthony Kaldellis, “Republican Theory and Political Dissidence in Ioannes Lydos,” Byzantine and Modern Greek Studies 29 (2005): 1-16; и като цяло, от същия автор, “The Religion of Ioannes Lydos,” Phoenix 57 (2003): 300-16; Michael Maas, John Lydus and the Roman Past: Antiquarianism and Politics in the Age of Justinian (London, 1992).

[5] Aristotle, Politics, 1281b4-7. On Aristotle’s notion of collective wisdom, see Jeremy Waldron, “The Wisdom of the Multitude: Some Reflections on Book 3, Chapter 11 of Aristotle’s Politics,” Political Theory 23 (1995): 563-84, reprinted in Aristotle’s Politics: Critical Essays, ed. Richard Kraut and Steven Skultety (Lanham, MD, 2005), 145-65.

[6] Михаиловите scholia могат да бъдат открити в Aristotelis politica, ed. Otto Immisch (Leipzig, 1909; reprinted 1929), 293-327, English trans. in Ernest Barker, Social and Political Thought in Byzantium: From Justinian I to the Last Palaeologus, Passages from Byzantine Writers and Documents (Oxford, 1957), 137-39. Политическите идеи на Михаил от Ефес са разгледани у Sotiria Triantari-Mara, The Political Ideas of the Byzantine Thinkers from the Tenth to the Thirteenth Century AD (Thessalonike, 2002), 57-73 [на гръцки]; Agostino Pertusi, Il pensiero politico bizantino, ed. Antonio Carile (Bologna, 1990), 152-57. В тази своя работа съм следвал английски, френски, немски, италиански и новогръцки преводи на някои от цитираните гръцките и латински източници; на места съм правил промени, тъй че оригиналът да бъде по-вярно предаден, но поради ограниченото място те не са отбелязани.

Търси