BG | RU

МОЛИТВЕНИ ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ХVIII–ХIХ В. И ИЗКУСТВОТО

година 2023 / брой 179, Владимир Димитров

  

 


Гергова, И. А. Куюмджиев, М. Захариева, Д. Бойкина. Молитвени пътувания на българите през ХVІІІ–ХІХ век и изкуството. Институт за изследване на изкуствата при БАН, С., 2022, 179 с.


Християните можем под различна форма да изразим почитта си към Спасителя, както и да Му благодарим за чутите молитви. Една от тези форми е поклонническото пътуване. Молитвените пътешествия имат различни измерения в различните религии, култури и епохи. За много от нас днес пътуването се е превърнало в смисъл на живота. Пътуванията станаха неизменна част от съвременната масова култура. Модерният човек пътува през свободното си време, през зимната и лятната ваканция, пътува в почивните дни, пътува, защото иска да смени обстановката. Предприема пътувания, за да види изложба на любим художник или да присъства на концерт с предпочитана музика. Пътешества опознавателно, за да разгледа културни и природни забележителности, малко познати места, за да види необичайни природни феномени, да зърне с очите си места, описани в любима книга или филм, за да се срещне с близки или да отпразнува важна годишнина, юбилей, житейско събитие и много други. Съвременният човек пътува често и по служба.


Само допреди столетие поводите за пътуване са по-малко, дестинациите по-кратки, а кръгът на пътуващите е много по-ограничен. Един от поводите за пътуване, и то масово, е молитвеното пътешествие или поклонничество. Сведения за поклоннически пътувания до Светите земи и до Атон има още от Ранното средновековие. Изследванията по темите за поклонническите пътувания, описанията на Светите места и поклонническите текстове (бележки или пътеписи) от епохата на Средните векове и Възраждането са многобройни. Темата очевидно е актуална и днес. През 2020 г. бяха публикувани сборници с доклади от конференции, проведени във водещи хуманитани научни институти на Българската академия на науките – в Института за балканистика с Център по тракология[1] и в Института за изследване на изкуствата[2]. През 2021 г. в Нов български университет бе публикуван пътеписът на Стефан Шиваров До Света гора и назад през 1934 г.[3], има и други издания, в които са публикувани изследвания и впечатления от молитвени пътувания.


На този фон през 2022 г. излезе от печат още едно изследване, свързано с поклонническите пътувания, но този път проучванията са посветени на изкуството, създавано в Светите земи и Света гора и разпространено по нашите земи през ХVІІІ–ХІХ век.


Книгата е резултат от проект „Молитвени пътувания на българите през ХVІІІ–ХІХ в. и изкуството”, проведен в рамките на по-мащабния проект „Изграждане и развитие на центрове за компетентност. Наследство БГ” (2019–2021). Екипът, осъществил проекта, се състои от утвърдени и по-млади учени с доказани компетентности в тази сфера, като – чл.-кор. проф. Иванка Гергова, д.н. (ръководител), проф. д-р Емануел Мутафов, доц. д-р Александър Куюмджиев, доц. д-р Иван Ванев, гл. ас. д-р Майя Захариева и гл. ас. д-р Дарина Бойкина.


Целта на екипа е да издири и систематизира запазени материални следи от поклонници, посетили Светите земи и Света гора през ХVІІІ и ХІХ в., период, в който потокът от пилигрими от Балканите към тези така важни за християните места е особено интензивен. Основният въпрос пред авторите е какви са били основните предмети, които са купували хаджиите, и как донесеното от тях е влияело на миряните и на изкуството по нашите земи. Научните изследвания, посветени на донесените след молитвени пътувания сувенири (евлогии), изработени специално за тях в ателиетата на Палестина, не са достатъчни. Видовете артефакти, които са носени от поклонниците, са многобройни, но авторите в книгата са се концентрирали върху няколко вида според своите компетенции и възможности, а именно – божигробски платна (йерусалимии), икони, живописни произведения като катапетазми, хоругви, плащаници, предмети от седеф или такива, украсени с този предпочитан в периода материал. (…)


 


[1] Балчева, А. и др. (съст.). Култура на пътуването в Европейския югоизток. София: Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, 2020.


[2] Мутафов, Е., М. Куюмджиева. Пътешествия. [Международна конференция 2020, София]. София: Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2021.


[3] Шиваров, Ст. До Света Гора и назад през 1934 г. София: Нов български университет, 2021.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2023 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org