НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ДОКТРИНИ И ДЕЙНОСТИ НА ХРИСТИЯНСКИТЕ ИЗПОВЕДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

година 2021 / брой 166, Румен Генов

Румяна Лечева. В името на Иисус. Социалните доктрини и практики на християнските изповедания в България, 1879–1948. София: Фондация „Комунитас“, 2021, 526 стр.

Големите световни религии и техните разклонения имат съществени различия и конфликти, понякога трагични, но имат и някои общи характеристики. Такава е потребността и изискването за обществена солидарност, социална помощ и добротворство. Всички световни религии не само предписват тези качества на своите последователи, но се ангажират институционално със социални дейности.

Естествено е социалната дейност на християнските изповедания да има място в историята на България, една тема, която досега не е получавала цялото заслужаващо внимание. Съществуват отделни изследвания за социалното учение и политики на основните християнски изповедания, а сега вече имаме първото кохерентно изложение на социалната дейност на трите основни християнски изповедания – православие, католицизъм и протестантство, в България през продължителен период, обхващащ почти 70 години.

Авторката Румяна Лечева, която е доктор по история, е известна на читателите на Християнство и култура – няколко нейни статии са били поместени на страниците на списанието. Тя е известна и на широката публика като журналист (кореспондент на вестник Демокрация и на БТА в Стара Загора), като автор на сценарии на документални филми („Александрийската библиотека“, 2002; „Детска мечта за Италия“, 2004; „Френски спомени“, 2006; „Христина Морфова“, 2007; „Тя мина, Мина“, 2012) и на радваща се на успех книга (Истинската история на Христина Морфова, Сиела, 2013).

Хронологическият обхват на изследването е логично обоснован – от 1878 до 1949 г., или иначе казано, от възстановяването на българската държава, която принципно осигурява свобода на съвестта и формите на религиозен живот в Църквата и обществото, до установяване на комунистическия режим, който ограничава формите на религиозна дейност и отнема напълно възможността на всички изповедания за осъществяване на социални функции.

На първо място следва да се отбележи широката изворова база на изследването, резултат от продължителни проучвания в централни, регионални, епархиални, църковни, лични фондове, интервюта, различни печатни издания на религиозни организации, някои от които много редки. Излишно е да посочвам критичното използване на наличната академична и специална богословска литература по темата.

Румяна Лечева проследява осъществяването на социални дейности от трите основни християнски деноминации – социални инициативи, благотворителни институции, образователната дейност, добротворчески религиозни сдружения, работата сред младежта, помощни акции при катастрофи и кризи от природен и политически характер и много други.

На първо място е разгледана дейността на Българската православна църква с нейните социални инициативи, отношението ѝ към образователната система, сдруженията на духовни лица и миряни със социални функции, социалните проекти и администрирането на благотворителни дейности от Светия синод на БПЦ, начинанията на конкретни православни архиереи.

Проследено е развитието на социалната доктрина на Римокатолическата църква през разглеждания период и конкретните социални дейности на различните католически ордени в България. Отделна глава е посветена на социалните дейности на изявените католически епископи.

Трета основна част от изследването е посветена на социалните проекти и дейности на евангелските изповедания. Макар че разнородната група на реформираните църкви е най-малка и сравнително късно появила се, нейната социална и образователна активност е впечатляваща. Представена е и дейността на изтъкнати дейци на евангелските църкви през разглеждания период.

Изследването завършва с анализ на обстановката през непосредствения следвоенен период – установяването на комунистическия режим, държавно наложения атеизъм и последиците от започналата Студена война. Всички изповедания са подложени на ограничения, репресии, монтирани съдебна процеси срещу католически и евангелски водачи. Най-сетне със законови актове е отнета възможността на всички изповедания да осъществяват социална дейност.

Книгата е рядък опит за изследване в сравнителен план на социалната мисия и активност на трите християнски деноминации. Като се опира на досега направените и на своите собствени проучвания, Румяна Лечева представя едно цялостно изследване на техните социални доктрини и практики.

Авторката демонстрира качества на изградена изследователка, способна на неуморна и продължителна работа, стремяща се да издири всички документи и проучи критично наличната литература. Убедително проличава нейната пълна посветеност на темата, упорство в научното дирене, широка историческа култура. При това нейната мотивация е била не да се отдаде на чисто академично занимание, а е и един вид изпълнение на мисия, определена както родово – от нейния произход, като дъщеря на свещеник, така и духовно – от нейната дълбока и искрена вяра и даже религиозен ентусиазъм. Това обаче не накърнява нейната обективност като изследовател, в ред случаи тя заема критични позиции към определени слабости в осъществяването на социалните дейности.

Целта на авторката е била не да се ограничи с едно чисто академично изследване, а да „популяризира добрите практики и дейности на православни, католици и протестанти“, имплицитно да повлияе на обществените нагласи и институционални политики за подкрепа и развитие на социалните дейности, които принципно обединяват всички изповедания. В по-широк план идеята на авторката е била да доведе читателя до виждането, че свободата на съвестта може да се осъществява в междурелигиозния диалог и в практическото осъществяване на мисията за добротворчество.