BG | RU

ОТ УКРАЙНА ДО АФРИКА

година 2022 / брой 168, Златина Каравълчева

  

На 29 декември Московската патриаршия обяви изненадващо решение – за първи път в своята история тя образува патриаршеска екзархия в Африка. Формално това става чрез приемането на „102-ма клирици на Александрийската патриаршия“, служещи в осем африкански държави. Новата църковна структура ще се състои от две епископии – на Северна и Южна Африка, и ще бъде оглавявана от Клинския митр. Леонид (Горбачов).


Решението на Московския синод е неприкрит наказателен акт срещу Александрийската патриаршия заради това, че през 2019 г. призна автокефалната Православна църква в Украйна, а през август миналата година Александрийският патр. Теодор за първи път съслужи с Киевския митр. Епифаний.


На практика руската екзархия създава на територията на Африка разкол, а не просто паралелно съществуване на две православни юрисдикции. Занапред между местни африкански клирици няма да има евхаристийно общение. Първо, поради това, че Московската патриаршия едностранно е прекъснала евхаристийното общение с Александрийската църква (подобно решение от страна на Александрийската църква също би могло да се очаква), и второ, защото голяма част от присъединените африкански клирици са с неуреден каноничен статус, а на останалите предстои да бъдат наложени църковни наказания.


Предисторията


Още в края на септември 2021 г. Руският синод даде гласност на този план. Беше съобщен и поводът – постъпили молби на африкански клирици, които искат да се присъединят към Московската патриаршия. На този етап решението предвиждаше „проучване на постъпилите обръщения“, като с тази задача беше натоварен именно Владикавказкият архиепископ Леонид.


Разбира се, не постъпи никаква информация за резултатите от това „проучване“, а то предвиждаше именно запознаване с каноничния статус на клириците – дали са под запрещение или низвергнати, или дали изобщо са принадлежали към клира на каноничната Александрийска църква.


Очевидно е, че каноните в случая са от второстепенно значение – руската страна е готова да приеме всеки клирик, стига това да създава дори минимална „административна база“ за разпространението на новата структура на континента.


Истината е, че тази идея започва да се лансира медийно (чрез „Интерфакс“) даже година по-рано, от същия архиеп. Леонид, а това очевидно отразяваше вече активни процеси.


В този контекст разбираемо звучат думите от официалното становище на Александрийската патриаршия, че е била подложена на шантаж: „През последните две години … внезапно се изправихме пред противоканоничното и неморално нахлуване и навлизане (в наша територия) на Руската църква … чрез подкупване на наши клирици с цел да ни изнудят и отмъстят“.


Реакциите


Александрийската патриаршия реагира почти веднага. В своето изявление Александрийският св. синод определи действията на Москва като „небратски удар от единоверните руснаци“, но в същото време подчерта, че не е изненадан предвид продължилите две години опити за намеса във вътрешните дела на патриаршията. Съвсем еднозначно обаче се определя основният инструмент за „въздействие“ върху африканските клирици от страна на Руската църква – финансовият. В продължение на две години Московската патриаршия се опитваше да подкупи нашите клирици, твърдят архиереите.


Без да казва дали броят от 102-ма, огласен от МП, отговаря на неговата информация, Александрийският синод заявява, че тази група се състои „от самоотделили се клирици, намиращи се под църковно наказание, или от други с неизвестен произход, самонаричащи се православни, но никога непринадлежали към Александрийската патриаршия“. По-конкретен беше Камерунският митр. Григорий, който заяви, че голяма част от тези клирици принадлежат към различни старокалендарни фракции, установили се в различни африкански страни от десетилетия. Иронично той отбеляза, че руската църковна политика предпочита да не се задълбочава в каноничността на ръкоположението на тези хора и те ще бъдат приети, без да се изследва разколническата структура, от която произхождат.


В становището има и богословски аргумент: руската църковна акция е „опит да бъде променена православната еклисиология в много от нейните белези, но най-вече по отношение на въпроса за границите на административното деление на структурите на Христовата църква по критерии, които са далече от православното предание. С болка установяваме, че всички тези неща се дължат на греховни причини, заразени с осъдения от събора през 1872 г. „вирус на етнофилетизма“. (...)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org