BG | RU

ПАПАТА И МОСКОВСКИЯТ ПАТРИАРХ

година 2022 / брой 172, Джордж Вайгел

  

Папа Франциск несъмнено е разтърсен от касапницата в Украйна. А когато отговорният за икуменическите отношения на Католическата църква кардинал Курт Кох отбеляза пред журналисти, че споделя папското убеждение, че търсенето на религиозни оправдания за агресията е „богохулство“ – нечестива употреба на Божиите истини – може да сме сигурни, че това точно отразява мнението и на самия Франциск.


Защо тогава да е нужно папа Франциск да се среща с Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, каквито призиви бяха отправени от определени лица и движения в Църквата? След инвазията на 24 февруари Кирил многократно използваше религията като оправдание за  варварското нападение на Русия срещу Украйна. Нима тогова Кирил не е богохулник?


Някои от хората, опитали се да защитят идеята за втора среща между Франциск и Кирил, вероятно имаха предвид „оптиката“ на една такава среща. Двама религиозни водачи, които по време на война се срещат, за да се помолят за мир, според тях би представлявало ярка демонстрация на способността на християните да се издигнат над етническата омраза и националните страсти в името на вярата във Възкресението и на универсалните морални норми. Ала това, за съжаление, са фантазии, които се основават на заблуди.


Кирил Гундяев започва църковната си кариера в Световния съвет на църквите на пост, който е можело да бъде зает само от някой, на когото е гласувано пълно доверие и който вероятно е работил за КГБ, съветската тайна разузнавателна служба. Като руски патриарх Кирил утвърждава една твърде широка представа за „Руския свят“, която се основава на фалшифицирането на историята на източните славяни и представлява възраждане на царския и сталинския империализъм. Кирил е и основен глас в руската дезинформационна кампания, която обявява тиранина Владимир Путин за спасител на цивилизацията от западния упадък – лъжа, която успя да заблуди и твърде много католици.


Следователно една среща между настоящия епископ на Рим и настоящия Московски патриарх няма да бъде среща между двама религиозни водачи. Това би била среща между религиозен водач и инструмент на руската държавна власт.


Някои биха могли да възразят, че тъкмо затова е добре да се проведе такава среща. Като продължи личния контакт с Кирил, началото на който беше поставен в Хавана през 2015 г., Франциск би помогнал на Кирил да окаже сдържащо въздействие върху Путин, а в същото време това би позиционирало Ватикана като безпристрастен посредник при договарянето на мира в Украйна.


Ала това също е фантазия.


Първо, в отношенията между Путин и Кирил патриархът не разполага с реални лостове за въздействие. Президентът тиранин не търси стратегически съвети от патриарха и със сигурност не очаква от него морални съвети. От Кирил той очаква подкрепа и прикритие. И ги получава.


Защото тъжният факт е, че подчиненото положение пред държавата не позволява на руското църковно ръководство да говори пред Кремъл истините за властта или да призовава за покаянието на посткомунистическия цар. Кирил и неговите сътрудници (като ръководителя на междуцърковните отношения митрополит Иларион Алфеев) предоставят фалшиво религиозно оправдание на имперските амбиции на Путин и в същото време уверяват руснаците, извършили ужасяващи актове на насилие срещу цивилни, че са истински патриоти и синове на родината.


Второ, идеята за Ватикана като глобален посредник се основава на погрешно разбиране за това как Светият престол упражнява влиянието си по света през XXI век. Ватиканът днес не е папската държава от началото на XIX век: третокласна европейска сила, която въпреки това има лостове за въздействие върху големите събития, като Виенския конгрес през 1814–1815 г. Онази папска държава вече не съществува, не съществува и светът на Метерних, Касълри[1] и кардинал Ерколе Консалви, брилянтния и ефективен държавен секретар на папа Пий VII.            


Но както показа Йоан Павел II, Светият престол наистина има възможност да оказва влияние в днешния свят: чрез моралното свидетелство, което започва с назоваването на нещата с истинските им имена. Коментарите на Ватикана през втория месец на войната в Украйна започнаха да използват по-достоен речник, отколкото през първите й седмици. И въпреки това от Великден насам гласът на папата и Ватикана остава по-скоро глас на покрусата, отколкото пророчески глас, изобличаващ агресията и назоваващ агресора. Тези грешки се допълват от неблагоразумни думи като тези, че никоя война никога не може да бъде морално оправдана, което не е вярно за защитата на Украйна, на нейната територия, както и на културната и политическа промяна в страната, започнала с Революцията на достойнството на Майдана в Киев през 2013–2014 г.


Чрез безочливото клане на невинни в Буча, в Мариупол и в цяла Украйна Владимир Путин заклейми себе си с белега на Каин. А Кирил се опитва да прикрие тази стигма. Затова и една възможна среща на епископа на Рим с патриарх Кирил, сякаш руснакът наистина е религиозен водач, би донесла горчиво разочарование както за православните украинци, така и за католическите им събратя, които не без основание биха приели това за предателство; тя би принизила моралния капитал на Светия престол в световните дела и по никакъв начин не би допринесла за мира.


 


[1]Робърт Стюарт Касълри, маркиз на Лондондери (1769–1822) – англо-ирландски политики и държавник, вицекрал на Ирландия, от 1812 г. секретар по външната политика на Обединеното кралство. В това си качество той изиграва централна роля за победата над Наполеон и при организирането на Виенския конгрес. Б.пр.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org