ПО ПЪТЯ НА СТОТНИКА

година 2022 / брой 168, о. Йоан Карамихалев

Отец Ангел освен изявен духовник бе човек с разностранни интереси, с познания в различни области на знанието, на изкуството и културата. С него можеше да се разговаря на всякакви теми. С диригентите на църковния хор той говореше за опери и симфонии, с художници и реставратори обсъждаше достойнствата на дадена картина, стенопис или икона, с философите нищеше тайните на битието и мирозданието. С мен споделяше какво е прочел, коя книга или кой писател са го впечатлили. Не знам кога намираше време да чете при неговата прекомерна заетост. Той беше като евангелския стотник, комуто казват: „Иди!“, и той отива. Ходеше по телевизии и радиостанции да благовества или да разисква наболели църковни проблеми, участваше дейно в работата на Червения кръст, представляваше Църквата на различни междурелигиозни и обществени форуми, отслужваше понякога повече от двадесетина литургии на месец. Е, понякога му дотежаваше. В такива моменти се отъждествяваше с образа на крайпътното дърво от стихотворението на един съвременен поет, дърво, което дава убежище на птиците, сянка на изнемогналия странник, дърво, което никой не забелязва, докато тежкотоварен автомобил не прекърши ствола му, но той продължаваше да следва пътя на стотника. Даваше си отдих само една седмица през годината, обикновено в началото на септември, когато завеждаше семейството си на море. Този път се завърна от морето болен и повече не го видяхме в храма. Последният ми разговор с него беше две-три седмици преди да почине. Трудно говореше, беше с кислородна маска. Каза ми, че като излезе от болницата, ще си поприказваме. Уви, не успяхме.

Убеден съм, че и в тези селения, където сега се намира, пак върви по пътя на стотника и където го прати Бог, там отива.

Търси