BG | RU

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ПРИЗВАНИЕ НА ЖЕНАТА СПОРЕД ЕДИТ ЩАЙН

година 2021 / брой 166, Катарина Вестерхорстман

  

С Ваймарската конституция от 1919 г. жените в Германия най-после полу­чават активно и пасивно избирателно право. И в професионален план с вре­мето пред жените се откриват все повече възможности за реализация. Въз­можностите за образование на жените и девойките се увеличават, така че процесът на равнопоставеност на половете и в тази област продължава да е в развитие.


По това време излиза наяве едно противоречие. От една страна, сe появя­ват нови възможности за реализация на жените в обществото и в профе­сионалния живот, както и в семейството. От друга, въпреки това жената като такава, нейното битие като жена остават сляпо петно, навярно за да не бъде отново проиграна току-що спечелената свобода в дискусиите за същността на жената. Съществуват страхове, че ако практическите въп­роси се ориентират към женската същност, може би ще се окаже, че жената е годна преди всичко да бъде майка и нейното поле на дейност трябва да са изключително само домът, семейството и децата.


Доколко неоснователни са тези страхове, показват студиите за жените и въпроса за женския професионален живот, които Едит Щайн, философ и уче­ничка на феноменолога от Гьотинген Едмунд Хусерл, представя през 20-те и 30-те години на ХХ век. Най-открояваща се в творчеството на Едит Щайн, посветено на „жената“, е своеобразната връзка между женската същност – Едит Щайн не се бои да употребява понятието женска природа – и това, ко­ето днес се назовава с понятието „джендър“ – социалния облик на пола: какво е да си жена в семейството и професията, обществото и Църквата. Това, ко­ето изцяло отличава Едит Щайн от модерните джендър позиции, е цялост­ната перспектива, която придава на подхода ѝ голяма убедителност: пол и джендър са взаимосвързани, естествената форма и обществената роля не могат да се мислят отделно. Същността се отразява на делата; женската същност пронизва битието и действията на жените.


Същност и призвание на жената


Как Едит Щайн, която е учила философия, се посвещава на темата за същ­ността на жената? С политическите и обществени развития около позици­ята и възможностите на жената в обществения живот върви и въпросът за призванието на жената като такава и на отделните жени. Не е достатъчно само да се вземат предвид променените изисквания и дадености и да се при­ветстват разширените възможности; една нова женска житейска ситуация изисква и преосмисляне на традиционната представа за женската същност като цяло. Отзовавайки се на поканите на съюзи и професионални обедине­ния, Едит Щайн се опитва да даде отговор на тези въпроси от философска гледна точка.


При това за Е. Щайн е важно да разгледа във феноменологичен план същност­ното битие на жената, задавайки си принципния въпрос на всички женски въпроси: съществува ли „специфика у жената“, която при историческите и обществени промени остава непроменена, или женската същност се при­писва само на социалните типове, които могат да се модифицират чрез на­гаждане към дадените условия. Може ли следователно зад женския начин на живот, който дълго време не е предполагал свободен избор, да се предполага една естествена база и може ли тя да бъде разпозната дори от вярващия ра­зум?


Отначало тя се спира на половото различие като израз на съответната оп­ределяща част в един двуполюсен битиен ритъм, ала отхвърля този проект. По-подходящо ѝ изглежда понятието „субстанциална форма“. Душата е онази вътрешна форма на тялото и негова действена структура, която отвътре определя същностното битие на човека и подтиква към осъществяване на заложените в нея възможности. За да се стигне до задоволително изясняване на въпроса, е нужно въпреки това принципно изясняване на „отношението между род, тип, индивид, т.е. на основните проблеми на формалната онто­логия“.


Своеобразието на жената


По времето на Едит Щайн именити писатели и учени пишат много по въпроса за образованието и ролята на жената. Литературата по въпро­са обаче е разнообразна – от добросъвестни научни изследвания до „диле­тантски опити“, в които липсват надежден метод и подход. За своя опит да подходи от перспективата на феноменологията към призванието на жената и нейното своеобразие Е. Щайн не може да се опре на други научни източници.


Благодарение на способността за възприятие във феноменологията, психо­логическото познание за човека и религиозното прозрение, Едит Щайн разви­ва цялостен възглед за жената и се нарежда сред новаторите в хуманитар­ните науки, които се борят за по-добри условия и възможности за жената в обществения живот.


Тя се интересува, на първо място, от човека в цялост, когато говори за приз­ванието на жената, но и на мъжа, тъй като нейните доклади и изложения за женското битие сe вписват в една повлияна най-вече от феноменологи­ята и схоластиката философия на личността. Тялото и душата в нейни­те разбирания дават информация не само за едно битие, но и за посоката на човешкия живот, за призванието и мисията. Това включва и аспекта на естествено обосновано (специфично) дълженстване, което се отнася как­то до човешкото битие като такова, така и до половото измерение на съ­ществуването.


Изхождайки от Phainomena, в този случай това е тялото във всичките му проявления – Щайн се опитва да направи „предпазливи изводи за женското „вътрешно“.[1] Тя използва както познанията си по психология, така и собс­твения си житейски и всекидневен опит. Яркият пример на нейната майка например играе според собствените ѝ думи значима роля по отношение на възгледите ѝ за майчинството. Едит Щайн търси да покаже – според битий­ната основа – общата специфика на жените в техните най-важни черти. При това погледът ѝ е насочен преди всичко към структурата на душата, както и към произтичащите от нея „типични“ (тук разбирани в традиционен, не в битиен смисъл) начини на поведение. За Щайн не е от значение една тео­рия на женското в себе си, по-скоро тя се опитва чрез философски зададения образ на жената да отговори конкретно на въпроса на своето време за жен­ската идентичност. Повод за задълбочени философски изследвания ѝ дава преди всичко нуждата на младото поколение жени, което отчасти вече не е интегрирано в категорично нормираните житейски условия, а получавайки свобода, е предизвикано само да подреди живота си и първоначално чувства, че това не е по силите му.


Понятието „своеобразие“ при Едит Щайн


От философска гледна точка своеобразието определя средата между вида, например човешкия, и индивида, т.е. този или онзи конкретен човек. Човеш­кото своеобразие е един вид базово оборудване, „форма на цялото“, това, което е общо за много индивиди. То не е изразено по един и същи начин във всяка личност и може да бъде осъществено в различна степен според залож­бите, образованието и умственото развитие. Защото в човека „повечето от това, което принадлежи към човешката същност, първоначално е в по­тенциал“ и се разгръща бавно според качествата на средата. Преди всичко то се нуждае от други личности, които да подпомогнат развитието на по­тенциала му, ала и отделният индивид сам може да открие заложеното в себе си и да го развие.


Въпреки това човекът винаги се разгръща вече като човек, неговите за­ложби и потенциал се разгръщат, актуализирайки се. Едит Щайн пояснява, че на „създанието като такова“ е присъщо по волята на Създателя да има собствено битие, да е субстанция, „нещо, което е то в самото себе си… То е положено и основано в самото себе си, на него се полага собствено битие и собствен вид (това именно значи думата „субстанция“) и [нему също подо­бава] да осъществява своеобразието си в специфично действие. Специално като действащо то е наречено „природа“.[2] За да развие своето индивидуално битие, човек притежава вътрешна „движеща сила“, това е субстанциалната форма, която се стреми при наличието на подходящи условия да развие до за­вършен образ заложеното в него.[3] През тези основни философски положения за своеобразието на личността трябва да се разглежда цялото изследване на Едит Щайн върху жената и нейното своеобразие.


Самата личност оказва влияние върху собственото си своеобразие, като утвърждава или отхвърля оценъчни съждения и така взема решения за пред­почитания. Ала преди всичко чрез поведението си човек утвърждава своето битие, осъществява или не потенциала си. Не е нужно да се развият всички персонални „предразположености“, за да се стигне до индивидуално своеобра­зие. Според Едит Щайн позицията, която индивидът заема спрямо цялото на „света на ценностите“, и решенията за това „на какви ценности той дава предимство в своето поведение е определящо за неговото индивидуално своеобразие“.[4] (…)


 


[1] Gerl-Falkovitz H.-B., Unerbittliches Licht. Edith Stein – Philosophie, Mystik, Leben, Matthias-Grünewald-Verlag, Mainz (1991), S. 65.


[2] Stein E., Was ist der Mensch? Theologische Anthropologie (1933), ESGA 15, Herder Verlag, Freiburg/Breisgau (2005), S. 28.


[3] Срв. Stein E., Christliches Frauenleben (1932), ESGA 13, S. 79–114, 88.


[4] Stein E., Aufbau der menschlichen Person, ESGA 14, S. 33.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2021 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org