BG | RU

ПРОЕКТЪТ "ALLEGORIA SACRA"

година 2021 / брой 166, Мариян Стоядинов, Красимир Русев

  

доц. д-р Мариян Стоядинов, Православен богословски факултет на Великотърновския университет


Среща е най-лаконичното обяснение за свещеното изкуство; или по-скоро на изкуството, което има свещеното за свой обект. В тази среща всъщност няма обект. Има субекти – двама…


Човекът търси Бога – такъв се ражда: търсещ, искащ, гладен и жаден. Но Бог винаги го намира първи; Той го е извел от небитието в битие и го познава лично, дал му е име и способност да именува всичко останало; дал му е да бъде Негов образ и да стане като Него. Дал му е да твори и най-вече – дал му е пространство за среща с Него, в която да въвежда света. Дал му е таланта да разпознава Бога в тихия полъх на вятъра (3 Царств. 19:12) и в морската буря (Мат. 8:24)…


Иконописецът, художникът, творецът изобщо – винаги е субект на срещата. Той споделя, разкрива тази среща пред останалия свят. Той споделя пространството, в което Бог го е въвел, с всичко, до което се докосват ръцете му и което обича сърцето му. Той е граница, която събира – Несътворения и творението, сътвореното от Бога и създаваното от човека. Той е свободен да среща епохи, времена и дарования и има един дълг – да не оставя пространството за среща пусто. В него се срещат минало и бъдеще, в него е настоящето, което наричаме вечност – настоящето на вечно Съществуващия, което Същият – споделя щедро… за да не остава никой сам в пространството за среща.


* * *


проф. д-р Красимир Русев, куратор на изложбата


Проектът ALLEGORIA SACRA (5–29 октомври 2021 г.; галерия на СБХ, ул. „Шипка“ 6, София) започна преди четири години като съпътстваща изложба на Международното биенале на църковните изкуства, което се провежда във Велико Търново и представя най-добрите съвременни творби на сакралното изкуство, предназначени за богослужебните нужди на православните общности и православния свят.


Дълги години наблюдавах нашата художествена сцена, където съвременни автори третираха тази проблематика през призмата на днешния човек, адаптирайки я към настоящето и актуалните въпроси. Под заплахата от сблъсък на две култури поех риска да събера в едно общо поле образци от Възраждането и работи на съвременни художници, разглеждащи библейски теми. Бях убеден, че едно такова съвместяване ще стане повод за дискусия за мястото на художника в различните етапи от развитието на обществото ни. А също и повод да се потърсят допирните точки и разликите между съвременния артист и средновековния и възрожденски зограф, тяхната роля и статус и механизмите за представяне на художествения продукт. Съвременният художник се занимава със симптоматичната проблематика на днешното общество, темите за властта, смъртта, насилието, паметта, историческите митове и др. Присъствието в ателието е все по-ограничено за сметка на социалните мрежи, което прави художника изявена обществена личност и му дава възможност да стигне до максимално голяма аудитория. Съвременните автори създават своята лична митология на базата на обкръжаващата действителност, филтрирана през „библейски очила“. Това им дава възможност да построят нов митологичен ред, базиран на паралели между библейските притчи и конкретни събития от обозримото настояще.


Тази авторска позиция съпоставих с емблематични образци (икони и копирки) на Тревненската иконописна школа от фондовете на държавни галерии, съхраняващи това национално богатство. В историческия контекст на времето тревненските зографи се изявяват като свободни хора, влюбени в багрите и светлината, освободени от ограничените страни на стария мироглед и уверени в смисъла на родолюбивото си дело. Този факт предопредели избора ми да се спра точно върху тяхното огромно творчество. Иконите им в известен смисъл са революционни, защото в тях единството между сакрално-мистичното начало и пластичната система често се нарушава. Те вече не са този праволинеен и респектиращ схоластичен носител на недостижимите истини на свръхбитието. Не можем да избегнем факта, че в рамките на канона се появява нещо ново и различно. В този смисъл съвременните и възрожденските прочити на библейската тематика намериха логично своята обща платформа.


Имайки този богат визуален материал, конструирах изложбата в няколко сектора, тясно свързани с теми като „Разпятие Христово“, „Възнесение Христово“, проблематика, свързана със Сътворението, Апокалипсиса, темата за прошката. Важен момент от съдържанието на експозицията са иконните изображения на светците – „Св. Георги“, „Св. Йоан Кръстител“, „Св. Архангел Михаил“.


Един от сегментите на изложбата тематично е посветен на Апокалипсиса. В исторически план интересът към него може да бъде проследен още от Средновековието и книжнината на богомилите. Работите на художниците Недко Буцев и Иво Бистрички разглеждат същата тематика, като залагат изцяло на екологичния аспект. Голямоформатният принт „Вълната“ на Недко Буцев, посветен на темата за потопа, при премиерата си преди 25 години звучеше екстравагантно утопично, днес вече внушава тревога, дано след още толкова години да не се окаже пророчески. Работите на Иво Бистрички са селекция на поредица от най-тежките екологични катастрофи, които периодично сполетяваха човечеството през последните двадесет години – тема, толкова близка до описанията в Стария завет на катаклизми, променили хода на човешката история. (...)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2021 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org