РАЗЛИЧНИТЕ КАНОНИЧНИ СВОЙСТВА ПРИ УПРАЖНЯВАНЕ НА ЮРИСДИКЦИЯ ОТ ВСЕЛЕНСКАТА КОНСТАНТИНОПОЛСКА ПАТРИАРШИЯ

година 2018 / брой 137, Григорий Папатомас, Архимандрит

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Юрисдикционни свойства на Константинополската патриаршия

Юрисдикцията на Константинополската (архи)епископия

Юрисдикцията на „Константинополската патриаршия“

Упражняването на „предюрисдикционно право“ (προδικαιοδοσιακό δικαίωμα) на Патриаршията

Свойства на „придобиване на надгранична канонична юрисдикция“

Предстоятелят на надграничните територии

Свойства на „първия престол“ на православните поместни църкви

Свойството на местоблюстител на православните в Църквата на Запад

Придобиване на вселенска (ἀνά τὴν Οἰκουμένην) „апелация“

Свойства, които произтичат от възхода на Обединена Европа (от 1993 г.)

Свойството му на избран носител (представител) на Православната църква в Европейския съюз

Концептуално допълнение

Резюме

Библиография (гръкоезична – чуждоезична)

ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящия текст се анализират случаите на упражняване на канонична юрисдикция от Вселенската Константинополска патриаршия и като следствие от това – появата на обединителната роля на Вселенската патриаршия, която роля произтича от упражняването на въпросната юрисдикция в лоното на Православната вселенска църква.[1]

Вселенската Константинополска патриаршия, първопрестолната църква сред православните патриаршии и автокефалните църкви на Изтока и „Църква – Майка” на всички новородени патриаршии, автокефални и автономни църкви в Централна и Източна Европа, е била утвърдена съборно и исторически като църква с първенствуваща роля по въпросите на единството на Православната църква. Православната „диаспора“, междухристиянските въпроси, представителството и участието при решаването на най-значимите социални проблеми, връзките с европейската действителност, подчертаният интерес към околната среда и към намирането на истинското съдържание на глобализацията на човечеството са някои от равнищата, на които се проявява това свойство на Вселенската патриаршия.

Следователно в настоящия текст ще изследваме ролята, която упражнява Вселенският престол за единството на Православната вселенска църква. Това изследване съставлява познавателен фундамент и основа за критични намеси, върху които ще се опрем, за да анализираме и за да разберем основните параметри на многоаспектната дейност на Константинополската патриаршия в това направление.

Текстът се състои от четири части. В първата ще засегнем юрисдикционните свойства на Вселенската патриаршия, както и упражняването на т.нар. „предюрисдикционно право“ (προδικαιοδοσιακό δικαίωμα), което е херменевтичен ключ и отговор на много въпроси и проблеми, които стоят днес в лоното на Православната църква. По-нататък ще изследваме свойството на съборно „придобитата канонична надгранична юрисдикция“, което включва обяснение на проблема за църковното единство в пространствата на православната диаспора. На трето място ще бъде изяснена обединяващата роля на Константинополската църква, която роля произтича от нейното свойство като „първи престол“ на православните поместни църкви. Накрая, в четвъртата част, ще представим някои нововъзникнали канонични свойства на Вселенската патриаршия, които се появяват с историческия възход на Европейския съюз и конкретно след символичната за европейското обединение 1993 година. Като заключение прибавяме едно концептуално допълнение, което се отнася до юрисдикциите на Патриаршията в рамките на Обединена Европа и на Гръцката църква.

С други думи: за да бъде изяснена по-добре изследваната роля на Вселенската патриаршия при осъществяване на опита за църковно/междуправославно единство, беше сметнато за целесъобразно да се подходи към него чрез изследване на онези случаи, които засягат, от една страна, упражняването на канонична юрисдикция на Вселенския престол на различни равнища в лоното на Православната църква, на които равнища се проявява обединителната роля на Константинополската църква; а от друга страна, изследване на резултатите, от които се съпътства това упражняване на обединителната й роля, което самата Църква е предоставила на Патриаршията. Табличното представяне на темата, което следва непосредствено преди разглеждането й, изяснява подхода ни към нея. (...)

[1] Авторът говори за Православната църква по вселената (ἀνά τὴν Οἰκουμνένην), като изразът е взет от к. 56/Пето-шести вселенски събор (691) и от к. 57/Картагенски поместен събор (419). В първия канон се говори за „Божията Църква по цялата вселена“, а във втория – за „католичната Божия Църква“. Б. пр.