BG | RU

РИМСКИТЕ КАТАКОМБИ И НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКАТА АРХЕОЛОГИЯ

година 2022 / брой 171, Венцислав Каравълчев

  

Катакомбите на Рим са едни от най-интересните и важни обекти на ранното християнство, съхранили в продължение на столетия безценна информация за живота на Ранната църква. Съществуват няколко хипотези за произхода на катакомбите, като дълго време една от най-утвърдените беше, че те изначално са направени, за да служат за погребване на мъртвите. Липсата на достатъчно място в Рим за извършването на погребения на повърхността според тази теория е довело до прокопаването на множество тунели под земята, в които в продължение на векове местното население погребвало своите мъртви. Почти паралелно с нея се утвърждава и друга теория, за която днес има множество доказателства и която се приема от повечето учени, че това са древни каменоломни, от които са били изградени множество сгради в древния Рим.[1] Катакомбите са прокопани в пластовете с вулканични отлагания, съставени от туфи и пуцоланова пепел, с дебелина десетки метри. Тоест вследствие на интензивната вулканична дейност в далечното минало се е натрупала огромна вулканична маса, върху която възниква Рим и от която древните строители са извличали материали за своите грандиозни строежи. Основно това са вулканичните скали tufo pisolitico и tufo lionato, които поради своята порьозна структура се обработват лесно, леки са и същевременно здрави.[2] От нея буквално са изрязвани каменни блокове с различни размери, с които са построени много от сградите в Древния Рим. Същевременно вулканичната пепелpozzolana – pulvis puteolanus е използвана като част от сместа за направата на прочутия римски бетон opus caementicum, който удивлява със своята здравина и устойчивост и до днес.[3] Вследствие на огромната строителна дейност, за нуждите на която са извлечени тонове строителен материал, са прокопани десетки километри тунели, които обхващат като мрежа целия Рим. Тук е необходимо да отбележим, че не целият лабиринт от катакомби е възникнал само и единствено вследствие добива на строителни материали, една немалка част от тях са били прокопани единствено с цел да послужат като места за погребение. В подкрепа на това е фактът, че голяма част от погребалните камери в катакомбите са разположени в пластове, които не са годни за употреба в строителството. Поради това двете най-разпространени хипотези за произхода на катакомбите е необходимо да бъдат обединени, а не противопоставяни. Защото катакомбите изначално възникват като каменоломни, но впоследствие тези катакомби са продължавани и удълбавани само и единствено с цел осигуряването на достатъчно място за погребения.[4] Изказано е и предположение, че катакомбите от самото начало са служили като тайни подземни съобщителни връзки, но подобна хипотеза не издържа критика.[5]


Катакомбите са разположени на различна дълбочина от 8 до 25 метра, а общата им дължина според различни проучвания варира между 100, 300, 500 и повече километра.[6] Досега са разкрити над 60, но се предполага, че това са само две трети от общото количество катакомби в Рим, защото подземният град продължава да изненадва с нови открития.[7] Броят на погребаните в катакомбите също трудно може да бъде изчислен, но различни изследователи ги определят от 700 000 до няколко милиона души.[8] Това голяма число не трябва да ни изненадва, като се има предвид, че населението на Рим през Късната античност варира между 500 000 и 2 милиона и че в течение на няколко столетия в катакомбите се погребват по-голямата част от починалите жители на града.[9] Най-ранните погребения в катакомбите са от края на I – началото на II век[10], като те са служили за място на погребение както на езичници, така и на юдеи и християни.


По отношение етимологията на думата катакомба има изказани множество предположения. Някои изследователи считат, че тя произлиза от латинското catatumbas – „между гробовете“ или „между (в близост до) каменната кариера“, други, че наименованието идва от гръцкото κατά и латинското cuba, което е заемка от гръцкото κύμβη и означава „дълбоко и пусто място“, „дълбоко под земята“.[11]


От началото на II век до Миланския едикт през 313 г. римските християни масово използват катакомбите, за да погребват своите мъртви, както и телата на хилядите мъченици за Христа, станали жертва на гоненията, които римската власт периодично провежда срещу тях. Римските закони дават правото на погребение на всички поданици, без всякакво ограничение с оглед техния социален статус и вероизповедание, а неприкосновеността на местата за погребение е гарантирана от тези закони. В този смисъл право на погребение със съответния богослужебен ритуал са имали както робите, така и християните. Християните използват това право, за да се събират на спокойствие в катакомбите и да извършват своите богослужения както в деня на погребението, така и в дните, когато се прави помен за поминалите. С особено внимание в катакомбите се ползват гробовете на християнските мъченици, където вярващите се събират, за да отбележат „дните за раждането им за небесата“, тоест рождените дни на мъчениците, които в християнски контекст се явяват дните, в които те са загинали за Христа dies natales.[12] Противно на наложилото се мнение, че християните са използвали масово катакомбите, за да извършват Тайнството на тайнствата, светата Евхаристия, това е по-скоро изключение, отколкото практика. Те, както и в първите дни след Христовото възкресение, продължават да се събират в частни домове и подражавайки на примера, оставен им от Христос на Тайната вечеря, да извършват там своята Евхаристия. След издаването на Миланския едикт, с който се слага край на гоненията срещу християните и християнството се изравнява по права с останалите езически изповедания в империята, посещенията и погребенията в катакомбите не спират изведнъж. Напротив, продължава се, макар и с много по-малък интензитет, погребването в катакомбите, както и редовното посещаване на гробовете на мъчениците. Именно от тези посещения и извършването на богослужения на гробовете на мъчениците възниква правилото Божествената литургия да се извършва върху престол или антиминс, в който са вложени мощи на мъченик.[13] През V век интензитетът на извършваните погребения и съответно посещения на катакомбите сериозно спада, като в края на този век вече почти не се извършват погребения. В 608 г. император Фока подарил на папа Бонифаций IV сградата на Пантеона в Рим. На следващата година на 13 май папата тържествено осветил превърнатия в християнски храм бивш Пантеон. Храмът бил посветен на Пресвета Богородица и мъчениците. По този повод папа Бонифаций извадил от катакомбите 32 конски впряга с мощи на мъченици.[14] В началото на IX в. папа Пасхалий I според един надпис в базиликата „Св. Праксида“ изнесъл от катакомбите мощите на две хиляди и триста мъченици и ги положил в различни храмове.[15] Подобни изваждания на мощи на мъченици от катакомбите, но в не толкова големи мащаби са правили и други предстоятели на Римската църква, което буквално изпразнило от съдържание посещаването на катакомбите. Това довело до тяхното запустяване и дори до пълната им забрава за няколко века. (...)


 


[1]Fasani, G. Bozzano, F. Cercato, M. The underground cavity network of south-eastern Rome (Italy): an evolutionary geological model oriented to hazard assessment. – Bulletin of Engineering Geology and the Environment, 70, 2011, p. 533; Матвеевский, П. Катакомбы. Москва. 2012, с. 7.


[2] Fasani, G. Bozzano, F. Cercato, M. The underground cavity…, p. 534; Heiken, G., Funiciello, R., Veltroni, W. The seven hills of Rome: a geological tour of the eternal city. Princeton University Press, 2005, pp. 42-50.


[3] Ibid.


[4] Rutgers, L. Subterranean Rome. In Search of the Roots of Christianity in the Catacombs of the Eternal City. Leuven, 2000, p. 43; Albers, P. Beknopte geschiedenis der Romeinse Katakomben. – In: De Katakomben Rome Valkenburg. Gedenkschrift samengesteld door de archaeologische commissie van advies der Katakomben-stichting. Bussum, 1916, p. 16.


[5] Голубцов А. Из чтений по церковной археологии и литургике. СПб, 1917, с.332.


[6] Robertson, R. The Christian Catacombs of Rome. – The Expository Times, 45(2), 1933, p. 90; Pilgrimage: From the Ganges to Graceland: An Encyclopedia (ed. L. Davidson, D. Gitlitz), Vol. 1, Santa Barbara – Denver – Oxford, 2002, p. 534.


[7] Вж. например: Ferrua, А. The Unknown Catacomb: A Unique Discovery of Early Christian Art. New Lanark: Geddes & Grosset, 1991.


[8] Вж. например: Rutgers, L. Managing Early Christian Funerary Practice in the Catacombs of Ancient Rome. New Data and New Insights Using a Quantitative Approa – Studies in Late Antiquity, 3(2), 2019, рр. 212-250; Bodel, J. From Columbaria to Catacombs: Collective burial in pagan and Christian Rome. – In: Commemorating the Dead: Texts and Artifacts in Context. Studies of Roman, Jewish and Christian burials (ed. L. Brink, D. Green). Berlin – New York, 2008, pp. 178-179; Robertson, R. The Christian Catacombs…, p. 90, 93.


[9] Pergola, Ph., Severini, F., Barbini, P. Christian Rome: Past and Present: Early Christian Rome Catacombs and Basilicas (Monuments Past & Present), Roma, 2000, p. 8.


[10] Rutgers, L. Subterranean Rome…, p. 43.


[11] Ρόκκος, Π. Αρχή και γέννησις των κατακομβών. – Γρηγόριος Παλαμάς, 4, 1920, σς. 628 – 629.


[12] Old, H. The Reading and Preaching of the Scriptures in the Worship of the Christian Church. Vol. 2, Wm. B. Eerdmans Publishing 1998, p. 144


[13] Попов, И. О почитании святых мощей. – Журнал Московской Патриархии, 1,1997, с. 74-79.


[14] MacDonald, W. The Pantheon: Design, Meaning, and Progeny. Cambridge: Harvard University Press, 1976, p. 18.


[15] Голубцов А. Из чтений по церковной археологии и литургике. Ч. I Сергиев посад, 1918, с. 80.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org