BG | RU

РОЖДЕСТВО И „ГОЛЯМАТА ИСТОРИЯ”

година 2021 / брой 167, Калин Янакиев

  

И тази година – две хиляди двадесет и първа след събитието – стотици ми­лиони люде по целия свят ще честват Христовото Рождество. Огромната давност, която има вече това честване, и грамадното количество хора, кои­то ще го извършат след толкова, толкова много години, без съмнение му при­дават мащаба на историческо събитие par excellence. Може би дори на най-го­лямото историческо събитие изобщо.


И ето че тук има невероятен парадокс. В историята, която излага науката за историята и която е история на крупните политически реалии: на дър­жавите, на империите, на народите; която е история на териториите, на дворците и форумите – Рождеството на Иисус Христос сякаш въобще не се вписва и даже – не би могло да се впише. Та нима действително в истори­ята, която излага науката за историята, може да намери място събитието на раждането на едно дете в едно семейство, още повече ако то се ражда в маргинална страна и при това – в глухата провинция на тази маргинална страна? Та това събитие само по себе си е от порядъка на родовата исто­рия на определен дом и може да „влезе” в историята на науката за историята единствено като статистически факт (прибавяйки единица към числото на населението на тази страна или на света – една пренебрежимо малка ста­тистическа единица). Но с Рождеството на Иисус – ако съчленим описанието му у евангелистите Матей и Лука – нещата са дори още по-поразителни, за­щото всъщност… най-вероятно Иисус не е бил добавен даже като такава статистическа единица към населението на тогавашния свят. Той, казано радикално, най-вероятно въобще не е бил вписван никога в „населението” на световната история – бил е – многозначително (може би понеже е чиста Лич­ност) подминат от нея. Защото нали, ако се доверим на св. ев. Лука, Христос се ражда във Витлеем Иудейски тъкмо в дните, когато „излезе от кесаря Ав­густа заповед – да се направи преброяване по цялата земя” (Лук. 2:1) и поради това Иосиф тръгва „от Галилея, от града Назарет за Иудея, за града Дави­дов… понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодена­та за него жена, която беше непразна” (Лук. 2:4-5). И ето, там, във Витлеем „на Мария ѝ дойде време да роди и роди своя Син първенец и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата” (Лук. 2:6-7).


Да, Христос наистина се ражда в обора на Витлеемската странноприемница, само че, ако тук се обърнем вече към разказа на св. ев. Матей, ние ще чуем, че веднага след Неговото раждане „Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там, док­ле ти кажа, защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби” (Мат. 2:13). Иосиф, продължава евангелистът, „стана, взе Младенеца и майка Му нощем и замина за Египет” (Мат. 2:14). Но следователно родилият се онази нощ Иисус, Когото са били длъжни да запишат в изпълнение на заповедта на „кесаря Ав­густа”, май така и не е бил записан на другия ден във Витлеем, в „дома и рода Давидов”. Не е бил, защото Иосиф и Мария още същата нощ са побягнали с Него. Родилият се, значи, не е влязъл в числото на населяващите „вселената”, не е влязъл дори „статистически” в аналите на документираната история, не е бил „легален” поданик в империята на „кесаря Августа”, не е имал, както се казва днес, „хуманитарен статут”; появата Му е останала „официално” не­засвидетелствана за историята на „политическите тела”, за държавата, за „историческия свят”. И по парадокс, историците позитивисти днес дейст­вително имат право да ни казват, че съществуването на Иисус Христос в историята „не може да бъде документално верифицирано”.


Ако сега сравним това документално „неверифицируемо” събитие на нощно­то раждане на един бъдещ бежанец в обора на провинциалната Витлеемска странноприемница, последвано от изчезването на пътниците още на другия ден сутринта и потъването на неговата „статистическа единица” в кази­онната анонимност, със събитията, които обичайно и с основание влизат в аналите на историята, ние ще прочетем съвсем различни неща, съвсем друга „история”. (...)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org