BG | RU

ПАДНАЛА ЛИ Е ИСТИНАТА НА ПЛОЩАДА? В ЦАРЩИНАТА НА СМУГЛИЯ ТРОЛ, ЗАРОБВАЩИЯ СКРОЛ И УДОБНИЯ СТОЛ

година 2022 / брой 170, Влади Райчинов

  

Безчет самозалепващи се листчета превземат Хонконг. Кратки послания, написани набързо и разлепени надлъж и шир из градския пейзаж, стотици и хиляди от тях създават усещане за многоцветни тапети. След чадърите от 2014 г.[1] и каските от 2019 г.[2] напоследък дисидентските протести са възприели нова креативна форма: на кратки квадратни съобщения.[3] В пастелни цветове, с ръчно надраскани известия, самозалепващите листчета бързо се превърнаха в израз на обществено недоволство срещу закон, който допуска екстрадиция на подсъдими от бившата британска колония към контролирани от комунистите китайски съдилища.


Пъстроцветните мозайки чевръсто завладяват градската среда, обсебвайки стените на подлези, учреждения, пазари. Отчасти политическо роптание, отчасти творческо изявление, лепящите се листчета нямат обща насока на посланията. Съобщенията са от всевъзможен характер. Макар повечето да са израз на гражданска съпротива и стремеж към независимост, йероглифите изразяват и най-различни други послания: от предложения за брак до артикули втора ръка за продажба. От значение тук е не съдържанието, а носителят. Не търсете тук някакъв ред или яснота. Оригиналната форма на хонконгския протест въздейства по-скоро с мащабите и масовостта си, отколкото с волеизявление на конкретни мисли и идеи. Количеството на самозалепващите се листчета говори повече от индивидуалните им съдържания.


Отвъд политическото изражение на тази креативна кампания тук долавям и интересна метафора за разпокъсаността и безпорядъка в комуникацията между човека и човека днес. Отдавна вече забравихме как се формулира подредена и последователна мисъл. Сега общуваме на парче, с къси съобщения и преброени знаци. Жълтите самозалепващи се листчета от Хонконг онагледяват нещо до болка познато: разкъсания на милиони есемеси, емотикони и едносрични постинги език, с който обменяме мисли и се информираме за случващото се по земята.


* * * * *


Минута преди да целуне своята невяста, пред озадачения поглед на венчаващия ги свещенослужител младоженецът Дейна Хана вдига пръст, изважда своя смартфон и пуска туит: „Стоим пред олтара с @Трейси Пейдж, която преди две секунди ми стана жена! Време е да я целуна!“. Служителят току-що ги е провъзгласил за съпруг и съпруга, но търпеливо изчаква младоженците да променят своя онлайн статус. Сетне венчавката продължава.[4]


Може би една от най-недоанализираните епидемии на нашето съвремие е взаимозависимостта на човека с умното устройство в неговата длан. Болест, която е по-видима от COVID-19, но по-невидима от SARS-CoV-2, и която поразява света в далеч по-ужасяващи мащаби. Познава я всяко семейство. Това е залепеният за екранчето детски поглед с кръстосани очички; скорострелно тракащите на латиница тийнейджърски палци; погълнатата от клюките в социалната мрежа майка; захласнатият пред дигиталните новини татко; умилно събраните глави на баба и дядо над таблета със споделени снимки от внучето. Парчета дигитална информация, които неусетно залепват за монитора хора и от град, и от село. Улисани да видим кое е следващото... и следващото... и следващото, лековерно „скролваме“ надолу из споделените „стени“ на оплелите ни социални мрежи. Несекващ поток от сбити и енигматични послания, изображения и клипчета се изместват едно друго, докато палецът в унес превърта екрана към следващата публикация.


 От по-статичния ритъм на Фейсбуки новинарските онлайн медии, през микроблоговете на Tumblr и прехвърчащите известия в Туитър, до безсловесните изображения в Инстаграм и безумните видео селфита в Tik Tok – необозрима разпокъсана информация ежесекундно пиука от устройствата, прескача пред погледа, мобилизира зрителните нерви и ангажира вниманието. Социалното дистанциране през последните две години още повече принуди и приучи хората да разчитат и на приложения за лично и конферентно общуване. Непрестанно се увеличават „аповете“ (англ., apps), устремно конкуриращи се за вниманието и времето на дигиталния потребител: Facebook, Viber, Skype, WhatsApp, FaceTime, Snapchat, Hangouts, Telegram, Zoom, Signal, Slack, Meet, Teams и прочее. За още много канали вероятно не сте и чували: Whisper, Kik, Monkey, MeetMe, Trello, Whova, Omegle, Kahoot, Yubo, Amino, Discord, Houseparty...


Трескавият характер на непрестанно постъпващия „фийд“ (модерна чуждица за изскачащите съобщения в мобилното устройство) всъщност не е ново явление. Познаваме го от новинарските емисии на ефирните медии и краткия формат на вестникарските съобщения. Разликата е в три насоки: все по-безкнижното раздробяване на информацията; все по-буйното ускоряване на постъпването й; и все по-безкритичното й релативизиране. Сведенията ни бомбардират във все по-кратка форма, с все по-голяма скорост и с все по-неконкретно съдържание.


Тази есен компанията „Фейсбук“ се ребрандира под ново име: „Мета“. Ще разширяват кръгозора ни, обявиха собствениците в екзалтирана пиар кампания, чрез т.нар. „добавена реалност“. Откакто навлезе в ежедневието ни, най-популярната социална мрежа активно и целеустремено моделира човешкото поведение. Независимо дали я приемаме или не, няма как да отречем нейното въздействие върху битието и мисленето ни. На тази зависимост именно напоследък бе посветен моноспектакълът „Юзър“ на актьора Алексей Кожухаров, представен през ноември в театър „Криле“.[5] Постановката слага пръст в раната, анализирайки въпроса за връзката между човека и умните технологии. Юзър е онзи, който не помни ЕГН-то си, но знае свръхкриптираната парола на рутера си, нерадостно размишлява авторът. Юзърът обича прозорци и ябълки, но само под формата на операционни системи. Юзърът има добра памет, общо около три терабайта на различните си устройства. Юзърът е над нещата, животът му се съхранява в няколко облака. Плакатът на моноспектакъла изобразява стилистично буквата „Ю“ като комбинация между единица и нула – оригинална образна метафора за двоичното опростяване на битието. (...)


 


[1] www.theguardian.com/world/2014/sep/30/-sp-hong-kong-umbrella-revolution-pro-democracy-protests.


[2] https://qz.com/1675393/hardhats-are-the-new-symbol-of-hong-kongs-protests.


[3] www.smithsonianmag.com/travel/hong-kongs-sticky-note-revolution-180974042.


[4] http://voices.washingtonpost.com/reliable-source/2009/12/during_his_wedding_maryland_ma.html.


[5] https://salzaismyah.bg/site/play/442.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org