СИНОДАЛНОТО РЕШЕНИЕ ОТ 1686 г. ЗА КИЕВСКАТА МИТРОПОЛИЯ

година 2018 / брой 136, Вера Г. Ченцова

Издания на документите

В последно време историята на подчинението през 1686 г. на Киевската митрополия, която е била епархия на Константинополската църква, на Московския патриарх привлича все по-голямо внимание.[1] Въпросът за законността на присъединяването, както и за това на кой патриарх, Константинополския или московския, принадлежат правата да се разпорежда с тази епархия, занимава не само изследователите, но и църковните кръгове, и политиците, и широката общественост. За съжаление този интерес досега не спомага за по-нататъшното проучване и за публикуването на самите документи, хвърлящи светлина върху това събитие, така че почти всички появяващи се работи се основават главно на онази част от документите, която е издадена през 1872 г. със силите на Временната комисия по анализа на древните актове – Киевската археографическа комисия – в един от томовете на „Архива на Югозападна Русия”. Именно от това издание, подготвено преди повече от 140 години и снабдено с прекрасната за онова време уводна статия на С. А. Терновски [Терновский], използват историците на Църквата, въпреки че то представлява само фрагменти на съществуващите оригинални дела на архива на Посолския приказ, публикувани по един от ръкописите в сборника с копия на документите, съставен по времето на патриарх Адриан (1690–1700 год.) и известен под названието „Икона” [Терновский, с. V–XI; Белоброва]. Самите документи пък, отнасящи се до преговорите за Киевската митрополия, които се провеждат през 1685–1686 г. по време на пътуванията в Османската империя на гърка Зафир (известен според руските документи като Софир, Зофир или Захарий Иванов) и помощник дяка Никита Алексеев, намиращи се в различни фондове на Руския държавен архив на древните актове, и до ден днешен остават неиздадени.

Само едно от запазилите се оригинални гръцки патриаршески писма, донесени в Москва от Никита Алексеев заедно с приетите синодални решения от 1686 г. за Киевската митрополия – писмото на вселенския патриарх Дионисий IV Муселим (1671–1673, 1676–1679, 1682–1684, 1686–1687, 1693–1694 г.) до царете Йоан (1682–1696 г.) и Петър Алексеевичи (1682–1725 г.) – е било публикувано в „Собрании государственных грамот и договоров” още по-рано – през 1826 г.[2] Другите писма на Дионисий от московските архивни фондове за времето на няколкото патриаршества, които, както и многобройните документи на руски език, отнасящи се до пристигането на неговите писмоприносители в Москва, може би биха позволили по-добре да бъдат разбрани причините за предаването от страна на патриарха на правата за ръкополагане на митрополитите на намиращата се в негова юрисдикция територия, както и да се проучат църковно-политическите проекти на този предстоятел на вселенския престол, не са изследвани и не са издавани [Tchentsova]. Същото се отнася и за запазилите се в оригинал писма на Йерусалимския патриарх Доситей, изиграл, както е известно, важна роля в преговорите през 1686 г.

Продължаването на работата по проучване историята на подчиняване на Киевската митрополия на московските патриарси трябва да се съсредоточи главно в издаването на пълния комплекс от запазили се документи (оригинали на свитъците и посланическите книги, както и на гръцката преписка), като това се извърши на базата на съвременните, много по-строги, отколкото през XIX столетие, правила за публикации на източниците. Но при цялата важност на материалите, намиращи се главно във фондовете на московския архив на Посолския приказ, съществен пропуск досега е отсъствието сред тях на основните документи – гръцките оригинали на синодалното постановление, датирано от юни 1686 г., относно правата, с които московските патриарси са се ползвали в Киевската епархия, и за обсъждания ред за ръкополагането на митрополитите в Киев. (…)

[1] Пълната библиография вж. в изследванията: [Шевченко; Харишин; Яковенко; Бурега; Флоря; Лурье, 2009, с. 173-233; Алмазов; Скочиляс; Шкрябляк; Кул, Кульчинський].

[2] РГАДА. Ф. 52. Оп. 2. № 669 (гръц. текст); Оп. 1. 1687 г. Д. 3. Л. 1-11 (руски. прев.); Ф. 89. Оп. Кн. 25. Л. 416-422. Изд.: СГГД. Ч. 4. № 175. С. 509-514; АрхЮЗР. Ч. 1. Т. 5. № 41. С. 172-176.