BG | RU

СИНОПТИЧНИ ПРОЧИТИ

година 2022 / брой 170, о. Павел Събев

  

В раннохристиянското предание, като се започне от свети Папий Йераполски, свети Ириней, Евсевий Кесарийски и се стигне до блажени Августин, редът на написване на каноничните евангелия се определя по следния начин: Матей (на еврейски език), Марк, Лука и Йоан.[1] Блажени Августин пояснява: „Марк, който съкратил Матей, има най-голямо съгласие с него, малко общо с Йоан, а с Лука – повече (За съгласието на евангелистите. І.2.4).


Това разбиране е било отхвърлено през XIX в. След трудовете на Стор, Лахман, Вилке, Вайс и Холцман, т.нар. „литературен приоритет” на Евангелие според Марк е широко приет и днес е изходна теза за библеистичните проучвания и в англоезичната новозаветна библеистика въпреки критичните трудове на Базил Бътлър и Уилям Фармър.


Няма да коментирам следствията от този обрат в гледната точка – хипотезите за т.нар. „Синоптичен проблем” и за Q, който съдържа общият за Матей и Лука текст без паралел у Марк, както и онези случаи (все така актуални в новозаветната библеистика), при които Матей и Лука в успореден на Марк разказ са единни помежду си, но се разминават с него в незначителни различия.[2] Моята цел е друга. Бих искал да вдъхновя онези читатели, които не са ангажирани с академични изследвания, да четат евангелските текстове в синоптичен прочит. Историята, разказана по различен в еднаквостта си начин, очаква да бъде отново и отново споделящо разбирана. Защото се е превърнала в слово за Словото.


 


⃰⃰⃰⃰⃰  ⃰⃰⃰⃰⃰  ⃰⃰⃰⃰⃰⃰⃰⃰


При по-задълбочен паралелен прочит с помощта на Евангелски синопсис[3] на първите три евангелия няма как да не забележим, че разказът на Марк сякаш свързва разказите на Матей и Лука, защото в реда на събитията между Матей и Марк има единство, което не се потвърждава у Лука, както и между Марк и Лука има единство, което не се потвърждава при Матей; Лука и Матей обаче много рядко поддържат единство в последователността, което да няма аналог у Марк.[4] Това може да означава, че Матей и Лука използват Марк като общ източник, т.е. текстът на Марк предхожда другите, но може и да означава, че Марк пише последен или че заедно с един от другите двама е източник за третия. Мястото на Марк в тази литературна обвързаност е преценявано от гледна точка на „редакционната правдоподобност”, т.е. кое изглежда по-правдоподобно: Матей и Лука да редактират своя общ източник – Марк, или изглежда по-вероятно Марк да е обработил текста на Матей и Лука.


Основният аргумент за първенството на Марк е, че както Лука, така и Матей са редактирали текста на Марк. Ако Марк беше обобщение и съкращение на Матей, както твърди блажени Августин, бихме очаквали той да изглади всички „грапавини”. Анализът на текстовете показва, че вероятно се е случило обратното – Матей и Лука редактират Марк. Нека вземем първия пасаж, открит в Марк, който също се намира у Лука и Матей.


с думите на пророк Исая: „Чуй! Пред теб изпращам пратеника си, който ще подготви пътя за теб” (Марк 1:2-3).


Обърнете внимание, че Марк казва, че цитатът идва от Исая (в по-ранните ръкописи, отразено и в Новия български превод – цитиран по-горе, както и в протестантската ревизия от 1940), но тук всъщност има сливане на Малахия 3:1 и Исая 40:3. Дали Марк е следвал някаква традиция в юдаизма, или просто не си спомня откъде идва първата строфа – няма как да разберем това. Свързването обаче и на двата цитата с името на пророк Исая е предизвикало значително объркване и е породило текстова вариация във византийската текстова традиция („в пророците“ – отразена в Синодалния превод).


Матей опростява текста, като изоставя препратката към Малахия напълно:


Защото този е, за когото е казал пророк Исая: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му (Матей 3:3).


Лука прави същата редакция, но и допълва малко цитата. Изглежда, че той поставя акцент върху изречението „всяка плът ще види спасението Божие“, за да подчертае, че спасението е достъпно и за езичниците (думите „всяка плът”):


както е писано в книгата с речите напророк Исая, който казва: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му; всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки; и всяка плът ще види спасението Божие (Лука 3:4-6).


Тук обаче трябва да отбележа, че този пример може да предполага и приоритет на Матей, тъй като неговият текст очевидно е най-кратък и предполага както Марк, така и Лука да добавят било от други пророци, било от пророческата книга на Исая.


Ако Матей е първи (както твърди църковното предание), а Лука последен сред синоптичните евангелия, бихме могли да очакваме Лука да съвпада с Матей понякога и с Марк друг път, в зависимост от това коя версия отговаря най-добре на целите му. Но това, изглежда, се случва много рядко. По-често срещаният модел е, че Лука следва Марк и игнорира Матей. Например:


Петър му отговори и рече: „Ти си Христос“ (Марк 8:29b)


Симон Петър отговори и рече: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Матей 16:16)


Петър отговори и рече: „за Христа Божий“ (Лука 9:20b)


Добре известно е, че тази вероизповед на Петър е драматичната повратна точка при Марк[5], но драматизмът е донякъде притъпен, ако не свържете „Христос“ с пълния спектър на еврейското политическо и религиозно разбиране за Месия, като оставите думата без поясненията, които другите двама евангелисти прибавят. Матей добавя „Синът на живия Бог“, за да попълни значението на думите на Петър; „Живият Бог“ включва много библейски препратки, добавящи тежест към изявлението, допълнението обаче измества акцента към християнската интерпретация на еврейското разбиране. Лука също, изглежда, е наясно, че думата „Христос“ може да не бъде правилно разбрана от неговия покровител (езичника Теофил), затова добавя „Божий“. (...)


 


[1] Според Евсевий Климент Александрийски твърдял, че от презвитерите приел традиция (παράδοσιν των ανέκαθεν πρεσβυτέρων), според която първо били написани евангелията, съдържащи родословия – вж. Евсевий. Църковна история. VI.14.5-7.


[2] Препращам интересуващия се читател към моята книга Γραφή и Κήρυγμα. Въведение в литературната история на светите Евангелия. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2017.


[3] Например синопсисът, съставен от професор Христо Гяуров – вж. Гяуров, Хр. Евангелски синопсис. София: Университетска печатница, 1946.


[4] Препоръчвам на читателя интересната книга на Хокинс, която дава много примери и онагледява този факт – вж. Hawkins, John. Horae Synopticae: Contributions to the Study of the Synoptic Problem. Clarendon Press. 1899. Книгата е достъпна в интернет.


[5] Вж. по-подробно Събев, П. Γραφή и Κήρυγμα ..., с. 278 сл.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org