СКЪПОЦЕННАТА ИСТОРИЯ НА ЕДНА ДРЕВНА СВЕТИНЯ: МЕЛНИШКИЯТ ХРАМ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

година 2022 / брой 172, Разговор с проф. Виолета Нешева

С проф. Виолета Нешева разговаря Сандра Керелезова

На 29 юни честваме празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Често на този ден обръщаме внимание на това колко различни характери носят двамата Христови ученици и едновременно с това – колко са сходни в безпределната си готовност да понесат немислими жертви по пътищата на благовестието като стълбове на Христовата църква. В една проповед за празника румънският свещеник Йоан Валентин Истрати отбелязва: „Две напълно различни личности с еднакви съдби – натрупали тежки грехове, в началото лутащи се, които обаче със сълзите на покаянието раздират завесата на тъмнината в себе си, но и за света. Те са ловците на човеци, които извеждат душите от робството на смъртта и ги повеждат към брега на обещаното спасение“[1]. Затова и почитта на християните навсякъде по света към тези двама ловци на души е особено силна и изявена. Немалко са храмовете и по българските земи, които носят името на двамата първовърховни апостоли. Град Мелник съхранява скъпоценната история на един такъв храм, обявен за паметник на културата с национално значение.

За тази древна светиня разговаряме с проф. д.и.н. Виолета Нешева от Националния археологически институт с музей на БАН. Проф. Нешева еeдин от най-авторитетните съвременни учени – историк и археолог със съществени приноси в българската и балканската медиевистика. Акцент впрофесионалния й пъте проучването и опазването на богатото културно наследство на Мелник, който е сред най-древните и най-известните в миналото градове в България и на Балканите. Над 23-вековната му история е свързана с различни племена и народи, обитавали Югоизточна Европа. Въпреки разрушаването, обезлюдяването и разпиляването на богатствата му, причинено от природни бедствия (земетръси, наводнения) и от фатален демографски срив вследствие на Балканските войни и Букурещкия договор (1913 г.), градът притежава завидно културно наследство, заради което е обявен за Национален археологически резерват „Античен, средновековен и възрожденски град Мелник”.

В публичното пространство не се знае много за храма „Св. св. Петър и Павел“, макар че той първи приковава погледа на туристите при влизането им в града. Може ли да хвърлите повече светлина върху неговата история?

Църквата „Св. св. Петър и Павел” е една от най-хубавите мелнишки църкви, макар и семпла по външния си облик. Намира се в центъра на Мелник, срещу малкия му уютен площад, и наистина привлича вниманието на всички посетители на града. Тя е недвижима културна ценност с национално значение и е единствената средновековна и възрожденска църква, оцеляла в оригинален архитектурен обем, без реставраторска намеса досега. Функционирала е и след демографския срив и обезлюдяването на града през 1913 г., основно за кръщение, до 60-те години, когато е била затворена поради предстоящи тогава консервационно-реставрационни работи, започнати, но неизвършени досега. В наоса й още се намира направеното за целта дървено скеле.

Църквата на светите апостоли е играла важна роля в религиозния живот на Мелник – била емитрополитски храм, свидетелство за което е строителният мраморен надпис над входа й, свидетелстващ за възстановяването й през 1840 г., и запазеният в нея дървен митрополитски трон от ХІХ в. Значението й е подчертано и с разположението й в подножието на Старата мелнишка митрополия „Св. Никола” на едноименното плато южно над града, с която и до днес я свързва кратка стръмна пътека, и е в близост доНовата митрополия „Св. Николай Чудотворец” (1756 г.).

Според Ктиматологиона - списъка на имотите на Мелнишката църковна община от 1872 г., пазен в Националната библиотека на Гърция в Атина, църквата е била религиозен център на жилищен квартал, носил нейното име. Тя е вписана в списък на мелнишките църкви от ХIХ век.

Резултатите от теренното й археологическо проучване, извършено на два пъти – от доц. д-р Дора Димитрова (1970 г.) и от мен и моя екип (2008 г.), изясниха строителната й история и хронология.

По план църквата е трикорабна едноапсидна псевдобазилика с двускатен дървен покрив, с външен открит притвор с едноскатно покритие. Връзката на притвора с наоса е през три входа в западната му стена – по един към всеки кораб. Входът към него е откъм улицата от север, през малък двор с каменна ограда, който би могъл да се определи като открит екзонартекс (външен, втори притвор). От юг има също малък двор с каменна ограда, обхващал и известно пространство от изток, където сега ситуацията е променена в резултат на ново строителство. От север край фасадата на храма минава тясна калдъръмена улица, която го отделя и същевременно свързва със старинна каменна къща, обитавана също до средата на 60-те години на ХХ в., днес в руинно състояние (оцеляла част от южната й външна стена, подпорна за ската). До 1913 г. вероятно в нея е отсядал митрополитът или негови гости.

Олтарното пространство – най-святото място в християнските храмове, е оформено по канон, съобразено с конфигурацията на терена. В средата на източната й стена е апсидата – полукръгла отвътре и тристенна отвън. В нея отвътре е свещеният престол – олтарната трапеза, от двете страни на която има ниши, свързани с църковния обред (протезис и диаконикон). По стените са запазени някои възрожденски фрески, под които личат следи от по-ранно изписване. Олтарът е отделен от наоса чрез едно стъпало и е с висок дървен иконостас, с царски двери в средата и двер за протезиса. Той се отличава с изящна дърворезба с позлатени грифони и няколко запазени на място живописни пана. Иконите от него са свалени преди започването на първите консервационно-реставрационни дейности и по сведения от Благоевградския регионален исторически музей са били пренесени в Неврокопската света митрополия.

Два чифта от по три зографисани колони разделят наоса на три кораба. В западния му край има етаж-галерия(женско отделение), до която се достига по дървена стълба в югоизточния му ъгъл. На това място има вход в южната стена, свързвал храма с южния двор. Подът на църквата е покрит със смесена настилка от антични мраморни плочи и тухли, но има и средновековни, и възрожденски тухли.

В наоса е запазен архиерейски трон, украсен според гръцки надпис през 1893 г. Той е от дърво и е многоцветен. На облегалото му е изписан ликът на мелнишкия митрополит по това време – Александър, управлявал сравнително кратко време Мелнишката епархия (1891–1894), починал в Мелник. Облегалките за ръце на трона са оформени като змейове. Живописни образи има и по дървения таван и сред тях блести с финеса си образът на Христос Вседържител в медальон. В наоса са запазени и дървени столове за миряните-дарители в надлъжни редици.

Строителен надпис на гръцки език върху мраморна плоча над входа от запад съобщава за възстановяване на храма през 1840 г., свързано с Мелнишкия митрополит Дионисий. Той е на гръцки език и в превод на български гласи: „Този почитаем храм на светите и славни Христови апостоли се изгради по Божие благоволение в светлите дни на Дионисий, нашия почитаем митрополит, с негово застъпничество и голяма грижа, а на щедри разноски на гражданите. Каква красота! През април през 1840 година на Спасителя”. Най-отгоре са показани в плосък релеф апостолите Петър и Павел, държащи модел на църква с купол, различна от действителната, и това не бива да ни учудва, защото е позната практика. Изображението и рамката на плочата са били оцветени в червено, днес слабо видно, поизтрито в резултат на атмосферните влияния. Митрополитът е Дионисий ІІІ, известен от още един строителен надпис от Мелник от 1841 г., намерен при разкопките в църквата „Св. Никола”.

Всъщност църквата, построена изцяло от камък, с външни стени, обмазани в бяло, както всички мелнишки храмове, е възстановена, а не изградена през 1840 г. Археологическите данни свидетелстват за два по-ранни строителни периода. Първоначално, през VІ в., на това място е бил издигнат ранновизантийски храм. Той се маркира от солиден каменен зид в олтара, както и от преизползвани в по-късното строителство антични мраморни подови плочи и тухли, друг строителен материал (камък), извлечени след разрушението й, станало при някое от фаталните за града и региона земетресения в края на VІ в. и началото на VІІ в. Патронът на църквата не е известен.

В края на ХІІ в. и по-вероятно в началото на ХІІІ в. върху заравнения насип от разрушението й е построенасредновековна църква. Исторически това е свързано с времето, когато Мелник е бил част от Търновското царство под управлението на Асеневци, по-конкретно на цар Калоян (1197–1207) и на Борил (1207–1218), а възможно и с техния близък родственик деспот Алексий Слав, превърнал Мелник в столица-дворцов център на своята държава (1208–1230).Тази църква вече е имала патрон – светите апостоли Петър и Павел, с храмов празник на 29 юни (нов стил). Зидът на първата е бил оставен съзнателно по две причини – от една страна, за приемственост със старото свято място, а от друга – за допълнително укрепване на мястото на олтара. Установено е, че възстановената през 1840 г. възрожденска църква представлява надстройка върху долната част на стените на средновековния храм.Това добре личи под долния край на бялата мазилка, покриваща стените й, и се потвърждава с намерените при разкопките археологически артефакти. Средновековната църква е имала също една апсида от изток, отвън тристранна, но олтарната трапеза отвътре е била пред конхата й (полукръглата й извивка). Олтарът е бил отделен от наоса с ниска зидана олтарна преграда.Изглежда, че тя е била разрушена при земетресение в ранния ХІХ в., съпроводено с пожар. С нея е бил свързан разрушеният средновековен некропол от XIII–XIV в. от изток и от юг.

По план църквата е била еднокорабна, с вътрешни размери като тези на възрожденския храм (13 х 6,20 м). Еднокорабните църкви са основен архитектурен тип в мелнишкото култово строителство през Средновековието и Възраждането. Псевдобазиликите, в каквато е преустроена късната църква, са характерни за Възраждането.

Защо това свято място може да се нарече градска резиденция на мелнишките митрополити?

Вероятността за такава функция се аргументира със строителния надпис, митрополитския трон и връзката на възрожденския храм с жилищната сграда пред северната му стена. Двете са построени като ансамбъл. (...)

[1] Свещ. Йоан Валентин Истрати, „Две земетресения с епицентър в рая“, https://www.pravoslavie.bg, 29.06.2015.