СПОМЕН ЗА БЛИЗКИЯ ДУХОВНИК

година 2022 / брой 168, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

Бързо и незабелязано протича земното странстване на човека. Макар той постоянно да се намира в трудове и с всички сили да се опитва да продължи своя живот на земята, идването на смъртния час винаги е неизбежно.

На втори януари тази година се изпълниха 40 дни от упокоението в Господа на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийска епархия и председател на църковното настоятелство на столичния храм „Св. София“.

Раздялата с близкия духовник винаги е болезнена. В лицето на отец Ангел Църквата загуби един прекрасен свещенослужител, искрен духовник, добър проповедник, старателен молитвеник, внимателен изповедник, блестящ общественик, дълбоко просветен човек с чувство за дълг и отговорност към Църквата и Отечеството, добър богослов с дълбоки интереси към светоотеческото творчество, с подчертан задълбочен поглед към философията – човек, изпълнен с любов към Бога и ближните, чувствителен към човешкото страдание, трудолюбив и честен, общо казано – човек с изрядна представителност, готов винаги да изпълни с радост възложените му послушания и да защити авторитета на светата Църква.

Животът и смъртта в човешкия род са тясно свързани помежду си. Даже самите понятия живот и смърт са неотделими едно от друго, защото ценността на живота е разбираема само при наличието на смъртта, а ужасът от смъртта е очевиден само при наличието на живота. Човек се ражда не само за това – за да умре, но и умира, за да живее вечно. Християнинът разглежда временния, земния живот като своеобразна подготовка, като преход във вечността. Времето на земния живот св. Тихон Задонски уподобява на път, по който всеки човек непрестанно върви от рождението до смъртта си.[1] Бог е определил за всеки човек продължителност на неговия живот, но тази тайна е скрита от нас. Затова всеки може да очаква своята кончина във всяко време – в младенчеството, в юношеството, в зрялата възраст или в старостта.

В начало Бог сътворил човека само за живот, но човекът, поддавайки се на влиянието на злия дух, отстъпил от Бога, затова и чул Божията присъда: „с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3:19). След това Господне изречение в съществото на човека влязла смъртта. Грехът поразил не само душата, но и тялото на човека, което било безсмъртно и което след грехопадението било подложено на смърт и тление. Но именно чрез тази телесна смърт Господ отново указал на човека пътя към живота. Грехът не можал в пълнота да разруши благия Божи промисъл за човека. Дяволът бил победен чрез кръстната смърт на Спасителя на света. Кръстната смърт на Господ Иисус Христос възвърнала човека отново към дървото на живота. В светлината на всичко гореказано се изяснява извечната тайна на живота и смъртта на човека, както и смисълът на неговото земно битие. Според Псалмопевеца животът на човек се определя средно на седемдесет години: „дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим“ (Пс. 89:10). (...)

 

[1]Творения иже во святых отца нашего Тихона Задонскoго, т. 2. Москва, 1898–1899, с. 237.

Търси